Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— О, не. Тази дама е много опасна. Не я вземай с нас. Тя е много силна на онова място. Може да се опита да ме сграбчи отново. Може и да успее.
— Джасра ще е твърде заета с други неща — казах аз. — Освен това може да имаме нужда от нея. Затова по-добре започвай да свикваш с тази мисъл отсега.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
— Боя се, че да.
— Кога искаш да отидеш дотам?
— Трябва да разбера кога ще са готови хората на Люк. Защо не се заемеш с това?
— Добре. Но продължавам да си мисля, че може би правиш грешка, като отиваш на това място с такива хора.
— Ще се нуждая от нечия помощ, а изборът ми се свежда до тях двамата — казах аз.
Чък се сви в съвсем малка точица. След това изчезна.
Поех дълбоко въздух, реших да пропусна традиционната за подобни ситуации тежка въздишка и се отправих към входа на покоите си, от който сега ме деляха само няколко заветни метра. И тъкмо когато протягах ръка към дръжката на вратата, усетих поредния опит за контакт. Корал?
Отворих съзнанието си за импулса и пред мен отново се появи Мандор.
— Добре ли си? — попита той незабавно. — Прекъснаха ни по доста странен начин.
— Добре съм — отвърнах аз. — Не се безпокой, шансът това да се повтори е едно на един милион.
— Струваш ми се леко раздразнен.
— Да се опиташ да изкачиш тези стъпала, докато всички сили на Вселената се опитват да те забавят, е досадна работа, повярвай ми.
— Не разбирам.
— Просто изкарах тежък ден — обясних аз. — Ще се видим скоро.
— Исках да поговорим още малко за зачестилите Бури, за новия Лабиринт и…
— По-късно. Очаквам да ме потърсят чрез Картите.
— Извинявай. Не е чак толкова спешно. Ще ти се обадя пак.
Мандор прекъсна контакта и аз най-после хванах дръжката на вратата. Зачудих се дали ако превърна Чък в телефонен секретар, това няма значително да улесни ежедневието ми?
Глава 7
Окачих наметалото върху Джасра, а колана с оръжията — на таблата на леглото. Изчистих си ботушите, измих си ръцете и лицето и примъкнах от сенките една разкошна риза с цвят на слонова кост и сиви панталони. Накрая извадих от гардероба любимия си пурпурен жакет, на който съм направил една малка магия, засилваща леко чара и остроумието на мъжа, който го облече. Като че ли се задаваше подходящ повод да се възползвам от услугите му.
Докато се сресвах, някой почука на вратата.
— Минутка — извиках аз.
Привърших набързо с приготовленията си, тъй като навярно вече бях закъснял, дръпнах резето на вратата и я отворих.
На прага бе застанал Бил Рот, облечен в червено и кафяво, с вид на застаряващ офицер от армията.
— Бил! — казах аз, стиснах здраво ръката му, разтърсих я и го въведох в стаята. — Радвам се да те видя. Тъкмо се връщам от едно рисковано пътуване и вече се каня да потегля на друго. Не знаех дали все още си в двореца. Канех се да те потърся веднага, щом събитията позабавят хода си.
Бил се усмихна и ме перна леко по рамото.
— Отивам на вечерята — каза той. — Хендън ми каза, че и ти ще бъдеш там. Реших да се кача дотук, защото ще присъстват и онези пратеници от Бегма.
— О, да не би да имаш някакви новини за мен?
— Имам. Нещо ново около Люк?
— Току-що говорих с него. Каза, че се отказва от отмъщението.
— А смята ли да се подложи на онзи разпит, за който ми спомена?
— Според мен, не.
— Жалко. Проучих нещата доста задълбочено и открих, че съществува прецедент, касаещ подобна вендета, от който защитата на Люк би могла да се възползва. Твоят чичо Озрик навремето успял да си отмъсти на трима от членовете на фамилията Карм за смъртта на свой роднина по майчина линия. След разпита Оберон, който по онова време бил в приятелски отношения с клана Карм, решил да оправдае твоя чичо. Нещо повече, той дори прибавил по този повод нещо като нова алинея във вашия Родов кодекс…
— И изпратил Озрик на една особено гадна война, от която той не се завърнал — намесих се аз.
— Не знаех — каза Бил, — но въпреки това прецедентът си е прецедент.
— Ще го разкажа на Люк.