Смъртта на светлината [bg]

В списъка имаше номер за включване на планетарни новини. Набра го с надеждата, че сутрешният дуел в Лартейн ще е отбелязан, може би като жалейка. Но екранът посивя и засвяткаха бели букви „Услугата изключена“, докато не ги изтри.

Намръщен, Дърк набра друга последователност, за информация от космодрума, за да провери данните на Руарк за кораба. Този път извади повече късмет. През следващите два стандартни месеца имаше три междузвездни кораба. Най-ранният, както беше казал кимдисът, щеше да дойде след малко повече от две седмици, космическа совалка на Предела, „Терик неДалир“. Руарк обаче не беше споменал, че корабът пътува на дълъг курс, идва от Кимдис и продължава към Ешелин, Света на Океана Блеквайн и накрая см-Емерел, родния му свят. Седмица след това кацаше снабдителен кораб от Висок Кавалаан. След това нямаше нищо докато не се върнеше от курс „Трепетът на забравените врагове“.

За толкова дълго чакане и дума не можеше да става обаче. С Гуен трябваше просто да хванат „Терик неДалир“ и да се прехвърлят на друг кораб на някой по-отдалечен свят. Стигането до кораба щеше да е най-големият риск, с който трябваше да се справят. Каваларите нямаха буквално никакъв шанс да ги намерят тук в Предизвикателство, с цяла планета за претърсване, но Джаан Вайкъри със сигурност щеше да предположи, че се канят да напуснат планетата колкото може по-скоро. Това означаваше, че ще ги чака на космодрума, когато дойде моментът. Дърк не знаеше как ще се справят с това. Можеше само да се надява, че няма да им се наложи.

Изчисти екрана и изпробва други числа, за да отбележи кои функции са затворени напълно, кои са сведени до основен статус — спешната медицинска помощ например — и кои все още действат на фестивални нива. Често от град на град имаше прекъсвания, което го убеди, че са избрали правилно да дойдат в Предизвикателство. Емерелите твърдо бяха решили да докажат, че техният град е безсмъртен, и бяха оставили почти всичко включено, в предизвикателство към студа, мрака и настъпващия лед. Щеше да е лесно място за живеене. Другите градове бяха в жалко състояние в сравнение с този. Четири от четиринайсетте бяха съвсем тъмни и с изключена енергия, а един беше понесъл толкова силна ерозия от вятъра и лошото време, че вече рухваше в прашни развалини.

Продължи с бутоните още известно време, но накрая това започна да го уморява и той се отегчи и се изнерви. Гуен продължаваше да спи. Все още беше късна сутрин, невъзможно беше да се обади на Руарк. Изключи стенния екран, изми се набързо в санитарната камера, после се върна при леглото и угаси светлинните панели. Не заспа веднага. Лежеше в топлия мрак, загледан в тавана и заслушан в тихото дишане на Гуен, но умът му се беше отнесъл далече, изпълнен с тревога.

Скоро всичко щеше отново да е добре, каза си той, както бяха нещата на Авалон. Но не можеше да го повярва. Не се чувстваше като стария Дърк т’Лариен, Дърк на Гуен, онзи, в когото си бе обещал да се превърне отново. Вместо това имаше чувството, че нищо не се е променило; мъчеше се, също толкова уморено, също толкова безнадеждно, колкото на Браке и на другите светове преди него. Неговата Джени отново беше с него и трябваше да е изпълнен с радост, но изпитваше само болезнена умора. Все едно отново я бе провалил.