Ерек и Енида [bg]

и ударът дали е точен или покрай врага насочен. [5980] Макар отпаднали и в рани, не искал никой да престане с това безсмислено сражение. Останали почти без зрение, изпуснал щита, всеки пак [5985] се вкопчвал ядно в своя враг и водел схватка ръкопашна. Борбата им била тъй страшна, че паднали на колене те, но пак се удряли с ръцете [5990] до три часа след пладне чак. Гигантът вече чувствал как борбата го е изтощила, Ерек обаче, с двойна сила, го блъснал, шлема му разбил [5995] и във прахта го повалил. Гигантът паднал по лице и от умора ни с ръце, нито с крака не мръднал даже. Най-сетне той склонил да каже, [6000] със свойта участ примирен: „От вас бях честно победен. Не знам как паднах в този бой, но явно сте такъв герой, че днешното ми поражение [6005] не е позор и унижение! Сега, след схватката, желая аз името ви да узная, защото — искам да съм честен — ако от мен сте по-известен [6010] и по-прославен, с радост аз дарявам меча си на вас. Но ако днес бях победен от рицар с по-нисш ранг от мен, ще съжалявам цял живот.“ [6015] „Аз, друже, съм от знатен род ще разбереш и мойто име, ала изпърво обясни ми ти кой си, по каква причина си в тази тайнствена градина. [6020] Сега веднага, без лъжи и без усукване кажи какво е «Радостта за двора», че нищо туй не ми говори.“ Гигантът рекъл най-подир: [6025] „Ще ви разкажа всичко, сир.“ Ерек подхванал пак: „Ти чул ли си за краля Лак и неговия син Ерек?“ „Та има ли в света човек [6030] да не е чувал, сир, за тях? Аз дълго в двора им живях, но станах рицар и напуснах, макар че там добре се чувствах.“ „Щом в двора си живял, тогава [6035] би трябвало да ме познаваш, защото Лак ми е баща.“ „Сир, щом съм имал с вас честта да расна, всичко в този час ще ви призная честно аз [6040] и няма нищичко да скрия, за да узнаете и вие защо съм тук и мойта драма. С приседналата млада дама познаваме се от деца. [6045] Туптяха в нашите сърца взаимна обич и възхита, ала веднъж тя ме попита дали подарък от любов да й направя съм готов, [6050] но не призна какво желае130. Кой влюбен ще се колебае, щом иска хубаво момиче залог, че силно го обичаш? Та той, за да й се понрави, [6055] каквото може ще направи. Така, от любовта обзет, веднага дадох й обет, ала какъв дар щях да дам не можех още аз да знам. [6060] Щом в рицарство бях посветен от моя чичо крал Еврен във тая, същата градина, пред благородници мнозина тя каза на всеослушание, [6065] че съм й бил дал обещание в градината благоуханна аз все със нея да остана, додето някой не успее в двубой над мен да надделее131. [6070] Така че нямах избор друг, освен да съм със нея тук, щом клетва съм й дал такава. За мен бе ясно оттогава: аз тъй обичам свойта дама, [6075] че път назад за мене няма, ако държа да е щастлива. Останах тук, без съпротива, и гледах да не проличи ням укор в моите очи, [6080] от страх да ме не изостави. Аз виждах, че тя всичко прави така, че да съм вечно с нея, не вярвайки, че ще успее друг, който и да бъде той, [6085] да ме надвие тук в двубой и иска да съм с нея аз до сетния си земен час. Това е нейната надежда, а рицарството ми отрежда [6090] тук честно с всеки да се бия, в двубоя да съм по-добрият, да не допусна поражение, да не избягам от сражение. Сега се вричам и пред вас, [6095] че и със скъп приятел аз ще вляза в бой за свойта чест. Със всички сили, сир, до днес се бих и ето резултатът — онези черепи оттатък [6100] са все на рицари, които погубих в битки страховити. Но ако друго бях направил, щях, според рицарските нрави, да се покажа не храбрец, [6105] а долен и страхлив подлец.