Ерек и Енида [bg]

той жителите поздравявал. Отвръщали му, но от жал нерядко някой прежълтял, предчувствайки, че в този двор [5525] го чакат гибел и позор. Осанката му и лицето града пленили и сърцето на всеки — мъж, жена, девица, сановник стар или млад рицар — [5530] било обхванато от жал. В туй време крал Еврен разбрал, че току-що е влязъл в двора отряд от знатни, смели хора, предвождани от величав [5535] владетел — крал или пък граф. На улицата той излязъл да ги посрещне и им казал: „Добре дошли при мен бъдете! Сеньори, слезте от конете [5540] и почетете моя дом.“ Дошли слугите набегом и всеки се стараел доста пред тези важни знатни гости. Когато и самият крал [5545] Енида в групата видял, той взел в ръка дланта й бяла и към една голяма зала повел я с нужното внимание. Със светското си възпитание, [5550] без задни мисли, най-вежливо, почтително и услужливо към нея се отнасял кралят. Разпоредил да се запалят тамян, и мирта, и алое [5555] в избраните за тях покои, та гостите да разберат, щом влязат, колко ги ценят и във двореца да изпитат покой, наслада и възхита. [5560] Аз тук подробно не желая да ви описвам в тази стая стените как са украсени с пердета свилени, с гоблени. Човек би губил ценно време, [5565] ако с детайли се заеме. Щом имаш цел, върви към нея направо, без да се разсейваш, че иначе ще се забавиш125. Еврен заръчал да направят [5570] вечеря вкусна и богата. Не ще описвам тук софрата, защото аз държа нататък да бъде моят разказ кратък. Набързо ще ви кажа само, [5575] че изобилие голямо на гозби, сготвени изкусно, предложили. Но най е вкусно едно гощаване, когато на веселба е то богато. [5580] Но както яли, както пили и от сърце се веселили, Ерек внезапно спрял, защото досетил се сред пиршеството, че не за ядене и вино [5585] път тъй далечен е изминал. Изплувало му в паметта, че е дошъл за „Радостта“ и се обърнал към Еврен: „От приема съм възхитен, [5590] но не дойдох заради пир, а по съвсем друг повод, сир. За «Радостта за двора» аз съм тук, дано във вашта власт е да ми я осигурите [5595] с таз чест да ме удостоите. За нищо друго не мечтая!“ „Приятелю — отвърнал кралят, не е шега подобно нещо! Последиците са зловещи — [5600] да не говорим за това. Пазете своята глава, че вече паднаха безчет! Сир, давам ви един съвет: повярвайте на мойте думи, [5605] бъдете, моля ви, разумен, не тичайте след таз идея, че само смърт таи се в нея. За тази «Радост» забравете послушайте сега съвета, [5610] и разум проявете днес! Добре разбирам — слава, чест мечтаете да ви покрият, ала пострадате ли вие, умрете ли, и аз тогава [5615] ще страдам и ще съжалявам. Премного рицари видях, решили се, без капка страх, на среща с нея, да загиват. Без жалост «Радостта» убива [5620] и затова се откажете дорде е време. Разберете, че може още утре вечер и вие да сте мъртъв вече. Отказвайте се, има време, [5625] ще ми спестите тежко бреме! Говоря ви така, защото желая ви, сеньор, доброто. И като на скъп и знатен гост ви давам аз съвет най-прост. [5630] Предател и подлец бих бил, ако не бях ви, сир, разкрил, че тази «Радост» е опасна.“ Разбирал го Ерек прекрасно, но щом вълшебства и магия [5635] в туй приключение се крият, той дваж по-силно го желаел и за опасността нехаел. Ерек отвърнал: „Оценявам съвета ви и осъзнавам, [5640] че сте съвсем почтен, сеньор. Ала за мен ще е позор, ако започнатото нещо, макар опасно и зловещо, не го довърша. Зарът днес [5645] е хвърлен вече, ваша чест, и щом аз бях предупреден, не чувствайте вина пред мен.“ „Младежо, знаех си добре, че рискът няма да ви спре. [5650] Съветите ми подценихте, но след като така решихте, аз «Радостта» ще ви доставя. Не мога друго да направя, за да ви спра, сеньор, но аз [5655] ще съм щастлив ведно със вас, ако угрозата сразите и с чиста радост ни дарите. Сеньор, успех ви пожелавам, дано Бог сили да ви дава!“ [5660]