Ерек и Енида [bg]

треви и корени потребни и билки с качества лечебни на хората във дар е дала; от всички тях тя е засяла и в този кът — от всяко биле [5755] там имало във изобилие126. През тесен отвор крал Еврен, от хората си придружен, проникнал в странната градина. Ерек със другите преминал [5760] със копие върху седлото, и с чувство радостно, защото се вслушал в трелите чудесни на птичите прекрасни песни. Но зърнал нещо изведнъж, [5765] което всеки дързък мъж изплашило би, пък бил той велик и всепризнат герой — като Тибо и Фарангут и като Оспинел127 прочут. [5770] Видял Ерек, без капка страх, ред колове, а върху тях блестящи шлемове съзрял, а пък под всеки — череп бял, навярно на загинал рицар. [5775] Накрая в страшната редица подострен кол без шлем стърчал — на него само рог висял. Ерек, без своя ход да спира, признал, че всъщност не разбира [5780] какво това там означава. И крал Еврен едва тогава му обяснил, стоейки вдясно. „Аз искам да ви бъде ясно, щом коловете ви вълнуват, [5785] че всеки се от тях страхува, ако живота си цени. Не помня вече колко дни там оня кол със рог стърчи и чака, както си личи, [5790] да падне нечия глава. Чия ли ще да е — това не знам, но ясно виждам аз, че сочи онзи кол към вас. Най-честно ви предупреждавах, [5795] че «Радостта» не е забава. Уви, с прискърбие голямо ще споделя, че мъртъв само ще ви извадим. Според мен за вас е колът отреден. [5800] Аз мисля, че ще се наложи, ако главата ви там сложат (а знам, че тъй и ще се случи) след туй нов кол там да забучат, така че страшната редица [5805] да чака следващия рицар. Човек до днес не е успял със тоз рог да даде сигнал, но ако някой го направи, навеки той ще се прослави [5810] като най-храбър и велик и рицарят от този миг сред всички ще се откроява със свойта доблестна проява. Ще тръгвам… Времето отлита… [5815] Отдалечете вашта свита, щом склонен сте чрез «Радостта» тук да посрещнете смъртта!“ Сбогувал се Ерек със краля и към Енида най-накрая [5820] навел се. Тъжна, пребледняла до него скръбно тя мълчала — човек изказва чрез мълчание най-точно своето страдание. Пред горестното й лице [5825] той казал: „Твоето сърце е толкова добро, любима! Безмерна обич в него има! Но от какво боиш се ти, та тъй тревожно то тупти? [5830] От нищо не се бой, Енида, дордето ти сама не видиш че е потрошен моят щит, че с тежки рани съм покрит, или че бронята ми бяла [5835] е от кръвта почервеняла, а шлемът ми — на две разсечен. Ще се почувствам аз обречен, когато моята защита окаже се съвсем разбита, [5840] а аз за милост тъжно моля. Едва тогава, мила моя, скърби и страдай, не сега! Не се отдавай на тъга, защото ние с теб не знаем [5845] какво съдбата ни вещае. И знай, че твойта обич, мила, ми дава безподобна сила, и вдъхновен от нея, мога да се сражавам без тревога [5850] със всеки появил се враг. Аз празнодумец и глупак не съм, когато туй твърдя, а искам да те убедя да имаш дух непоклатим! [5855] Сега с теб ще се разделим, защото кралят забранява друг с мен напред да продължава.“ Взаимно се благословили, а след това се разделили [5860] с една изгаряща целувка. Страхувала се без преструвка Енида, че Ерек далече ще бъде и тя няма вече