Ерек и Енида [bg]

        И те до късно през нощта говорили за „Радостта“, а после легнали да спят. Когато се задал денят и слънцето изгряло вън, [5665] Ерек, след здравия си сън, застягал се като за бой. Но докато се готвел той, Енида, неговата мила, стояла тъжна и унила. [5670] Тя, без да мигне цяла нощ, бояла се, че изход лош, очаква нейния любим от среща с край непредвидим. Но непреклонен бил Ерек. [5675] Еврен бил предвидлив човек и му предложил снаряжение да му послужи при сражение, че старите доспехи, щитът, при схватките били пробити, [5680] а мечът — много затъпял. Със радост от добрия крал Ерек взел всичко и веднага в салона почнал да се стяга. Излязъл след това на двора, [5685] за да изчака кралски хора жребеца му да оседлаят. На своя кон бил вече кралят, а пък разбудения град — мъже, жени, и стар, и млад, [5690] сакат, здрав, малък и голям събрали се на групи там, готови да ги придружат по техния опасен път. Часът за тръгване дошъл, [5695] народът, стреснат, не могъл да не извика: „Ай, ай, ай! Храбрецо, смърт те чака, знай! Чуй, «Радостта» е кръвожадна, коварна, подла, безпощадна!“ [5700] И клетви сипели по нея: „Дано сам Господ прокълне я! Мнозина тя погуби, Боже, но днешната беда не може с предишните да се сравнява!“ [5705] Ерек, отдясно и отляво, дочувал все едни слова: „Храбрецо, не прави това! Защо прекрасната ти младост да покоси днес злата «Радост»? [5710] Не бива рицар смел, прославен днес да поема риска явен, отивайки на тази среща!“ Тревога в думите усещал неустрашимият Ерек: [5715] у всеки срещнал го човек видял стремеж да го възпре, но той държал да разбере какво поражда толкоз страх и паника у всички тях [5720] и дръзко все напред вървял. Извън града след своя крал поела цялата дружина на път към близката градина. И всеки за Ерек се молил, [5725] да го спаси Бог от неволи. Тук, не от суета излишна, градината ще ви опиша, а от стремеж за всичко там представа точна да ви дам. [5730]