Ерек и Енида [bg]

        Сир, истината пожелахте и ето: вече я узнахте. Но има още нещо — там виси на кола рог голям. От чудноватата градина [6135] ще мога аз да си замина, единствено щом звук висок се разнесе от този рог — за «Радостта» туй ще е знак. Тогава, сир, от всеки праг [6140] насам ще тръгнат много хора да честват «Радостта за двора» и да ликуват до забрава. Едничко нещо ви остава: рога вземете, засвирете [6145] и новината възвестете, защото всички в двора днес очакват радостната вест!“ Ерек не чакал да го молят, отишли двамата до кола, [6150] той взел рога и го надул със всичка сила. Всеки чул звука, ехтящ в далечината. И на Енида във душата нахлуло щастие. Гиврет [6155] от радост също бил обзет. И крал Еврен с тях тържествувал и всеки в двора му ликувал: народът в един глас запял, след като рогът проехтял. [6160] Не бил прославян друг човек тъй, както хвален бил Ерек за героизма му. Известен той станал и ни в стих, ни в песен с такъв възторг не е възпят [6165] до днес друг никой в този свят, та затова ще бъда кратък. Сега да продължим нататък. Щом полетяла новината навред и хората в страната [6170] за радостната вест разбрали, в палата бързо се събрали: едни пристигнали на кон, пък други надошли пешком. А във вълшебната градина [6175] на помощ на Ерек мнозина от рицарите се явили и ризницата му свалили. Подели дамите тогава и песен в негова прослава [6180] на име „Ле134 за радостта“. Опиянен от почитта бил смелият и силен рицар. Но само на една девица до веселби не й било: [6185] седейки на едно легло, поглеждала тя към тълпата с голяма болка във душата и в самотата си скърбяла. Ала Енида я видяла, [6190] за горестта я съжалила и до леглото приближила, така че тихо да попита, защо умислена и свита тъжи и ако пожелае, [6195] тя да й довери коя е, каква е нейната история. Сред празничната еуфория намислила била Енида сама при нея да отиде, [6200] но група дами и девици, все знатни, мили хубавици решили да я придружат и девата да утешат. Положили те доста сили, [6205] и най-подир я убедили,