Ерек и Енида [bg]

се метнали, но в бързината част от припрените сеньори [6435] пропуснали да сложат шпори. В града пристигнали готвачи и виночерпци, и носачи, та прием, както бил редът, на гостите да отредят. [6440] И ето, че под съпровод на насъбрания народ те приближили до стените. От Крал-Артуровата свита излезли да го поздравят [6445] и в двора да ги въведат. Щом гостите се настанили, обуща, шлемове свалили, и прашните от път доспехи. Облекли скъпи нови дрехи [6450] и влезли в дворцовата зала. Нетърпелив, там чакал кралят с кралицата, щастлив да види Ерек и милата Енида. Артур, целувайки подред [6455] Ерек, Енида и Гиврет, до себе си ги настанил: и радостен, и весел бил. Жена му, на свой ред и тя, без да си сдържа радостта, [6460] притиснала ги с две ръце до пърхащото си сърце. Навред царял шум. От престола Артур за тишина помолил, а после на Ерек предложил [6465] пред всички в двора да изложи изстраданите приключения. В пространното си изложение Ерек подробно ги описал. Нали, сеньори, няма смисъл [6470] да препредавам всичко аз? От разказа голяма част запомнихте. Ако от мен той бъде пак възобновен, аз сигурен съм, че тогава [6475] мнозина ще се отегчават, та затова ще ви повторя накратко дългата история: Ерек подробно обяснил как три разбойника убил, [6480] как после с още пет се справил, и как подлеца граф оставил сразен след най-жесток двубой; а след това разказал той как бил се с двама великани [6485] и как, макар и с тежки рани, разсякъл графа на Лимор. Артур възкликнал: „Няма спор, че вие сте голям храбрец! Добре дошли сте в тоз дворец [6490] и по-задълго останете!“ „Сир, волята ви на владетел, за мен закон е. Ще остана, щастлив от вашата покана, две-три години, даже пет [6495] но поканете и Гиврет.“ Гиврет, тъй както се полага, приел поканата веднага. Така добрият мъдър крал в двореца двамата прибрал. [6500] Сред лукс и почести големи живели в двора дълго време, додето един ден в палата Ерек получил новината, че скоро татко му починал. [6505] Щом той издъхнал, неколцина от рицарите на крал Лак потърсили Ерек и чак във двора на Артур успели да го открият — три недели [6510] пред Рождество Христово. Той, доказалият се герой, щом за смъртта на Лак разбрал, покрусата си не издал, макар че жалел за смъртта [6515] на своя престарял баща. Ерек скръбта си скрил — не бива крал пред народа да унива, да ходи с клюмнала глава. Във Тинтагел той след това [6520] поръчал панихиди, меси, във всички болници занесъл богати, щедри приношения. След траурните нощни бдения, за да се спази обичаят, [6525] на двеста бедни най-накрая раздал най-нови дрехи той. След службата за упокой, освен на сетни сиромаси, и на несретните монаси [6530] одежди той раздал готови: раса, палта, кожуси нови, и не пропуснал да дари нуждаещите се с пари. След като помена направил, [6535] Ерек пред краля се изправил и го попитал дали може за крал да го ръкоположи, след като е умрял баща му. Артур с желание голямо [6540] се съгласил да го направи и според рицарските нрави му казал двамата с Енида за Рождество в град Нант да идат. „Ще дойда във Бретан и аз [6545] със скиптър — знак за кралска власт — да ви даря и със корона: и тъй ще наследите трона.“