Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Предатели [bg]
Предатели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Предатели [bg]

Электронная книга - «Предатели [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на „Абсолютна памет“, „Последната миля“, „Виновните“, „Ничия земя“ и още 29 трилъра, преведени на 46 езика в 80 страни. Еймъс Декър, бивш полицай, включен в специален екип на ФБР, става свидетел на показно убийство пред централата на Бюрото във Вашингтон. Мъж застрелва жена, след което се самоубива. Дори за Декър, човек с феноменална памет и изключителна наблюдателност, убийството си остава необяснимо. Екипът му започва разследване, но не открива никаква връзка между стрелеца Уолтър Дабни, който има успешна консултантска фирма и прекрасно семейство, и жертвата, учителка по математика. Тъкмо когато Декър тръгва по обещаваща следа, на сцената излиза амбициозната Харпър Браун от Агенцията за военно разузнаване, която също разследва случая, тъй като той засяга националната сигурност. Уолтър Дабни е бил подизпълнител на секретни проекти и е продавал информация на вражеско разузнаване или още по-зле — на терористична групировка. АВР се опасява, че ще настъпи нов Единайсети септември. Декър никога не е следвал правилата, още по-малко сега, когато залогът е толкова голям. Той трябва да разреши случая, преди да е станало твърде късно.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 146
Перейти на страницу:

— Сега вече знаем. Домашните помощници на богатите започват работа точно в седем сутринта.

Изминаха няколко минути и вратата се отвори отново. Натали беше облякла пеньоар до глезените. Косата ѝ бе разрошена и сплескана от едната страна. Очите ѝ бяха зачервени.

— Джулс каза, че искате да говорим за Корбет. Защо?

— Може ли да влезем? — попита Джеймисън.

— Предполагам — отвърна намусено Натали, отстъпи крачка назад и Декър и Джеймисън прекрачиха прага.

Натали ги покани в библиотеката и затвори вратата след тях. Декър и Джеймисън седнаха на канапето, а тя срещу тях. Упорито избягваше погледите им. Очите ѝ останаха забити в пода.

— Мама още не е станала.

— Не сме дошли при нея — отвърна Джеймисън и погледна Декър.

— Знаем за дълговете от хазарт. И знаем откъде баща ви е намерил пари, за да ги погаси.

— О, господи! — възкликна Натали, зарови лице в шепите си и захлипа.

Джеймисън стана, прекоси стаята и седна до нея. Обгърна раменете ѝ, които се тресяха от плач, а Декър удостои с мрачен поглед.

Натали се задъха. Не ѝ достигаше въздух.

— Добре ли сте? — попита Джеймисън.

Натали извади от джоба си инхалатор. Пръсна два пъти в устата си и дишането ѝ се успокои.

— Вече съм добре. Имам астма — обясни тя и вдигна инхалатора. — Всички имаме, с изключение на татко. Наследили сме я от мама.

Натали се облегна на стола си, затвори очи и задиша дълбоко.

Джеймисън се върна на мястото си до Декър и прошепна:

— Карай по-полека.

Декър изчака Натали да се съвземе. Тя изтри сълзите си в ръкава на пеньоара и го погледна.

— Не знаех към кого да се обърна — започна Натали с дрезгав глас. — Щяха да убият Корбет. Щяха да убият всички ни.

— Знаехте ли, че е задлъжнял? — попита Декър.

— Знаех, че има дългове, но не знаех размера им. И нямах представа, че е взел заем от хора, които са готови да ни убият.

— Сигурна ли сте, че това няма да се повтори? — попита Джеймисън.

— Онези типове уплашиха Корбет до смърт. Но в момента това изобщо не ме интересува. Развеждам се. Заради него загубих баща си. Мразя го. Мразя всичко, свързано с него. Прибирам се в Щатите с дъщеря ми. Но първо трябва да намеря къде да живеем.

— Предполагате ли откъде баща ви е намерил парите?

Тя поклати глава.

— Знаех, че двамата с мама имат доста пари. Но сумата беше огромна.

— Десет милиона, доколкото чух — отвърна Декър.

Натали кимна.

— Не очаквах да разполагат с такава сума в брой. Но може би ако продадяха къщата и още някои неща…

— Очаквахте баща ви да го направи? — попита Декър. — Да продаде всичко, което притежава? Всичко, за което е работил?

— Аз… не знам какво очаквах. — Натали помълча и продължи: — Когато бях малка, татко винаги оправяше нещата, ако имах неприятности. Винаги. И всичко се нареждаше. Предполагам, че бях свикнала…

— Така можете да постъпите, когато паднете от колелото или някой ви обиди. Но вече не сте дете, Натали — каза строго Декър.

Тя впери поглед в него.

— Знам. Не ми се слушат лекции от ФБР.

— Да разбирам ли, че баща ви не ви е казал откъде смята да намери парите?

— Каза ми само, че ще се погрижи за всичко.

— Как ви ги изпрати? — попита Джеймисън.

— С банков превод, мисля. Но не съм сигурна. Знам само, че онези типове са си получили парите. Корбет ми каза. Беше толкова щастлив.

— Не се съмнявам — отвърна рязко Декър. — Когато научихте за смъртта на баща ви, какво ви мина през ума?

— Не знаех какво да мисля. Реших, че се е побъркал или нещо такова. Когато Джулс ми се обади, звучеше толкова спокойна и делова… Както винаги — подхвърли иронично тя. — Разбрах само, че татко е мъртъв… че се е самоубил. Нямах представа, че е убил онази жена. Разбрах го едва след като дойдох тук, макар Джулс да ми го бе казала по телефона. Предполагам, че мозъкът ми просто е отхвърлил тази информация. Не съм толкова хладнокръвна като сестра ми.

— Смятате ли, че това, което е направил, е свързано по някакъв начин с намирането на парите? — попита Джеймисън.

Натали кимна. Изглеждаше тъжна и нещастна, по лицето ѝ се стичаха сълзи.

— Помислих си, че трябва да има някаква връзка. И стигнах до извода, че всичко е по моя вина. Не спрях да пия по време на полета от Франция. А когато пристигнах тук, продължих да се наливам. Почти не помня какво се е случило след това.

— Не се съмнявам, че с това поведение сте помогнали много на своето семейство — отбеляза мрачно Декър.

— Ей! — възкликна тя. — Не се гордея с постъпката си, ясно ли е? Така че спестете високопарните си проповеди за някой друг. И ако продължавате да ми го натяквате, няма да си мръдна пръста, за да ви помогна.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)