Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 119
Перейти на страницу:

После добави:

— Чакай малко, „някогашен“?

* * *

Майрън чакаше пред клуба.

Нюйоркският квартал „Мийтпакинг Дистрикт“ започва от западната част на 14-а улица и се простира надолу до улица „Генсвурт“, в най-западната част на остров Манхатън. В миналото е бил известен с многобройните си кланици, но след възхода на супермаркетите и хладилниците районът бавно е започнал да запада. През осемдесетте и деветдесетте години наркотиците и проституцията са били основните индустрии, които поддържали квартала. Било е място, където транссексуалните и почитателите на садомазо са можели на воля да се отдават на страстите си, рамо до рамо с мафията и корумпираните полицейски служители на Ню Йорк. Започнали да отварят врати и нощни клубове, които да удовлетворят нуждите на тогавашната „субкултура“.

Но както и по-голямата част от Манхатън, въпросният квартал претърпял още една трансформация. Водена донякъде от привличането на хората към забраненото — или с други думи, към разврата, — но и разбира се, съпроводена от копнежа на богатите към опасността, който винаги върви в комплект с желанието животът на ръба да включва и стабилна предпазна мрежа. И районът започнал да се населява с платежоспособни млади хора. Отворили врати луксозни бутици с модерни декоративни тухлени стени. Долнопробните нощни клубове се препълнили с хипстъри. Ресторантите започнали да обслужват така наречените юпита. Старите ръждиви влакови релси, повдигнати над нивото на улицата, се превърнали в опасана с дървета пешеходна алея с името „Трий Лейн“.

Някогашният квартал с кланици се е превърнал в чисто и безопасно място, където можеш да заведеш децата си на разходка — и все пак, когато се случи подобна промяна, къде отива развратът?

Майрън погледна часовника си. Когато мъжът най-сетне изпълзя от модерния нощен клуб „Суброза“, беше полунощ. Беше пиян. Беше си пуснал брада, носеше памучна карирана риза и… о, не, май наистина си беше вързал косата на кокче. Беше провесил ръка през врата на някаква млада — твърде млада — жена. На челото му може и да не беше татуирано „криза на средната възраст“, но би трябвало.

Двамата започнаха да се олюляват надолу по улицата. Мъжът извади ключовете от колата си и натисна копчето на дистанционното. Автомобилът му марка „БМВ“ изпиука от мястото си. Майрън пресече улицата и се приближи към тях.

— Здравей, Том.

Мъжът, бившият съпруг на Есперанца, се обърна към него.

— Майрън? Ти ли си?

Майрън остана на място в очакване. Том изглеждаше така, сякаш започваше леко да изтрезнява. Поизправи рамене и каза:

— Влез в колата, Джени.

— Джери съм.

— Вярно, извинявай. Влез в колата. Идвам след малко.

Момичето се олюля на токчетата си. Успя да отвори задната врата на третия опит и се катурна вътре.

— Какво искаш? — попита Том.

Майрън посочи към главата му.

— Това наистина ли е кокче?

— Дошъл си да се пошегуваш ли?

— Ами, не.

— Есперанца ли те прати?

— Ами, не — каза Майрън. — Тя няма представа, че съм тук. Ще ти бъда благодарен, ако не й казваш.

Задната врата на колата се отвори. Джери каза:

— Лошо ми е.

— Само да не ми повърнеш в колата.

Том се обърна към Майрън:

— Тогава какво искаш?

— Искам да те приканя да се помириш с Есперанца. Заради нея. И заради сина ви.

— Нали знаеш, че тя ме заряза?

— Знам, че бракът ви не вървеше.

— И мислиш, че вината е моя, така ли?

— Не знам и не ме интересува.

От нощния клуб започнаха да излизат още млади хора, които се смееха и псуваха по онзи дразнещ начин, типичен за употребилите прекалено много алкохол. Майрън поклати глава.

— Не мислиш ли, че си малко старичък за всичко това, Том?

— Е, аз все пак бях женен и водех кротък семеен живот.

— Откажи се — каза Майрън. — Престани да лъжеш за нея.

— Или какво?

Майрън не отговори.

— Какво, да не мислиш, че ме е страх от теб?

Джери се обади:

— Мисля, че ще повърна.

— Не в колата, миличка, нали?

Том се обърна към Майрън:

— Зает съм в момента.

— Да, виждам.

— Готина е, нали?

— Готина е — съгласи се Майрън. — И всеки момент ще повърне. О, да, така се разгорещих.

— Слушай, Майрън, без да се засягаш. Ти си добряк. Не те бива да всяваш страх у хората. Просто се разкарай, става ли?

— Есперанца е добра майка, Том. И двамата знаем това.

— Не става дума за това, Майрън.

— А би трябвало.

— С риск да прозвучи нескромно — каза Том, — знаеш ли защо съм толкова успял?

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)