Големите малки лъжи [bg]

Селест усещаше напрежението, с което Рената стискаше другия край на финалната лента, и се опитваше да държи своя край по същия начин, само че непрекъснато се разсейваше и забравяше къде се намира и какво трябва да прави.

— Как е Пери? — извика Рената. — В страната ли е в момента? — Всеки път, когато се появеше в училището или на някое от училищните събития, Рената демонстративно избягваше да говори с Маделин и Джейн (Маделин си умираше от удоволствие, горкичката Джейн не чак толкова), но винаги говореше със Селест любезно и резервирано, сякаш Селест бе стара приятелка, отнесла се зле с нея, но тя избираше да се издигне над нещата като зрял и улегнал човек.

— Добре е — извика в отговор Селест.

Предишната нощ всичко започна заради конструктор „Лего“. Момчетата бяха разхвърляли частите му навсякъде. Тя трябваше да ги накара да ги приберат. Пери имаше право. Просто бе по-лесно да го направи сама, след като заспят, отколкото да им се моли многократно. Хленченето. Драмите. Тя просто нямаше силите и търпението да премине през всичко това. Мързеливо родителство. Лоша майка.

„Превръщаш ги в разглезени келеши“ — бе казал Пери.

„Те са само на пет — отвърна Селест. Седеше на дивана и сгъваше пране. — След училище са много изморени.“

„Не искам да живея в кочина“ — каза Пери и изрита разпилените по пода части.

„Ами тогава ги прибери сам“ — уморено отвърна Селест.

Ето. Отново. Сама си го просеше. Всеки път.

Пери само я погледна. После застана на четири крака и внимателно събра всички лего части от килима и ги сложи в голямата зелена кутия. Тя продължи да сгъва пране и да го наблюдава. Наистина ли щеше да събере всичко?

Той се изправи и отнесе кутията до дивана.

„Съвсем просто е. Или организираш децата да ги съберат, или ги събираш собственоръчно, или плащаш за шибана домашна помощница.“

С едно ловко движение той обърна кутията с дъното нагоре и съдържанието се изсипа върху главата ѝ като порой, шумно и мощно.

Тя ахна, шокирана и унизена.

После се изправи, загреба шепа от частите в скута си и ги хвърли право в лицето му.

Ето! Пак. Отново нейна грешка. Държеше се като дете. Беше направо смешно. Клоунада. Двама възрастни да се замерят с играчки.

Той я зашлеви през лицето с опакото на ръката си.

Пери никога не я удряше силно с ръка. Никога не би направил нещо толкова примитивно. Селест залитна назад и коляното ѝ се удари в ръба на стъклената масичка за кафе. Успя да запази равновесие и се хвърли към него, разперила пръсти като хищна птица. Той я отблъсна от себе си с отвращение.