![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Естествено, защо не? Държането ѝ беше отвратително.
После Пери си легна, а тя прибра всички лего части и изхвърли недокоснатата им вечеря в кофата.
Тази сутрин устната ѝ беше болезнено подута, сякаш ѝ излизаше херпес. Никой не би обърнал внимание. Удареното в масичката за кафе коляно я болеше, но не много. Почти никак всъщност.
На сутринта Пери изглеждаше весел и си подсвиркваше, докато вареше яйца за момчетата.
— Какво се е случило с шията ти, тате? — попита Джош.
Отстрани на шията му имаше дълга, тънка и червена
драскотина. Явно Селест го бе одраскала.
— С шията ми ли? — Пери докосна драскотината и хвърли дяволит поглед към Селест. Очите му се усмихваха. Онзи шеговит, потаен поглед, който родителите си разменят, когато децата им кажат нещо невинно и сладко на тема Дядо Коледа или секс. Сякаш случилото се предишната вечер бе нещо нормално в семейния живот. — Нищо, приятелче — каза на Джош. — Не гледах къде вървя и се одрах на един клон.
Селест не можеше да пропъди изражението на Пери от съзнанието си. Той смяташе това за смешно. Той искрено го намираше за нещо смешно и маловажно.
Тя притисна пръст към възпалената си устна.
Това нормално ли беше?
Пери би казал: „Не, ние не сме нормални. Ние не сме господин и госпожа Средна хубост, посредствени хора с посредствени взаимоотношения. Ние сме различни. Ние сме специални. Ние се обичаме повече. При нас всичко е много по-интензивно. В това число и сексът“.
Сигналният пистолет произведе изстрел и я сепна.
— Ето ги! — каза Рената.
Четиринайсет жени тичаха право към тях, сякаш преследваха крадци, мятаха ръце с изпъчени гърди и навирени брадички, някои от тях се смееха, но повечето изглеждаха абсолютно сериозни. Децата викаха и ги окуражаваха. Селест потърси с поглед момчетата, но не успя да ги види.
— В крайна сметка няма да мога да участвам в надбягването на майките — каза им тя сутринта. — Паднах по стълбите снощи, след като си легнахте.
— Ооо — изхленчи Макс, но някак механично. Не изглеждаше особено разтревожен.
— Трябва да бъдеш по-внимателна — тихо каза Джош, без да я поглежда.
— Трябва — съгласи се Селест. Наистина трябваше.
Бони и Маделин водеха стадото. Отделиха се най-отпред. Плътно една до друга. Давай, Маделин, помисли си Селест. Давай, давай, давай — ДА! Гърдите им пометоха финалната лента. Определено Маделин.
— Бони, на косъм! — извика Рената.
— Не, не, сигурна съм, че Маделин беше първа — каза Бони на Рената. Бони не изглеждаше дори задъхана. Просто лицето ѝ бе малко по-розово от обичайното.
— Не, не, ти беше първа, Бони — каза Маделин почти без дъх, макар да знаеше, че беше спечелила, защото не изпускаше Бони от периферното си зрение. Тя се наведе напред, с ръце на коленете, опитвайки се да възстанови дишането си. Усещаше парене по кожата на скулите си — там, където колието я бе удряло през лицето.
— Сигурна съм, че беше Маделин — настоя Селест.
— Категорично Бони — намеси се Рената, а Маделин едва не се изсмя на глас. Значи, твоята вендета опря и до това, така ли, Рената? Няма да ми позволиш да спечеля надбягването на майките?
— Сигурна съм, че беше Маделин — каза Бони.
— Сигурна съм, че беше Бони — контрира Маделин.
— О, за бога, нека приемем, че са завършили наравно — намеси се едно Русо каре, майка на шестокласник, която имаше за задача да раздава медалите.
Маделин се изправи.
— Категорично не. Бони е победителят. — Тя дръпна синята лента с медала за първо място от ръката на Русото каре, притисна я върху дланта на Бони и сгъна пръстите ѝ около нея, сякаш поверяваше на някое от децата монета от два долара. — Ти ме победи, Бони. — Маделин се вгледа в бледосините очи на Бони и усети, че я е разбрала. — Ти ме победи честно и почтено.
Саманта: Маделин спечели. Спукахме се от смях, когато Рената упорито настояваше, че победителка е Бони. Но дали смятам, че това е довело до убийство? Не, не смятам.
Харпър: Аз бях трета, ако някой се интересува.
Мелиса: Технически погледнато, Жулиет беше трета. Нали се сещате, бавачката на Рената? Но Харпър си знаеше нейното: „Двайсет и една годишна бавачка не се брои за участник!“. Но от друга страна, разбира се, напоследък всички обичаме да се преструваме, че Жулиет никога не е съществувала.