Андромеда [A for Andromeda - bg]

Доней се приближи и застана от другата й страна.

— Циклоп, който е в другата стая, може да внася данните директно чрез този коаксиален кабел.

— Това ли желаете да направя?

— Искаме да разберем как става — рече Гиърс.

Момичето вдигна очи и срещна втренчения поглед на Флеминг. По-рано не го беше забелязала и безизразно отвърна на погледа му.

— Кой е този?

— Доктор Флеминг — рече Доней. — Той проектира компютъра.

Момичето вдървено приближи до него и му подаде ръка.

— Приятно ми е. — Говореше така, сякаш повтаряше заучен урок. Флеминг не обърна внимание на протегнатата й ръка и продължи да я гледа втренчено. Андромеда също задържа немигащия си поглед върху него и след минута отпусна ръка.

— Сигурно сте умен човек — монотонно каза тя.

Флеминг се изсмя.

— Защо правите това?

— Кое?

— Смеете се. Нали така се казва?

Флеминг сви рамене.

— Хората се смеят, когато са щастливи, и плачат, когато са тъжни. Понякога обаче се смеем, когато сме нещастни.

— Защо? — Тя продължи да гледа втренчено лицето му. — Какво значи щастлив и тъжен?

— Това са чувства.

— Аз не ги изпитвам.

— Така е. Няма и да ги изпитате.

— А вие защо имате чувства?

— Защото сме несъвършени. — Флеминг отвърна на погледа й сякаш я предизвикваше. Гиърс нетърпеливо се размърда.

— Всичко нормално ли е, Флеминг? На дисплея няма нищо.

— Кое е дисплей? — попита тя, като се обърна.

Гиърс й го показа и тя застана пред редиците несветещи лампички, докато двамата с Доней й обясняваха предназначението му и за какво служат терминалите.

— Искаме да застанете между тях — каза той. Тя без бързане се отправи към дисплея и щом го наближи, лампичките започнаха да мигат. Андромеда спря.

— Няма нищо — обади се Доней.

Гиърс свали шлемовете и побутна момичето напред, докато Флеминг напрегнато и безмълвно наблюдаваше сцената. Тя тръгна неохотно, лицето й бе изопнато и неподвижно. Стигна до дисплейното табло и застана там — терминалите бяха на няколко сантиметра от главата й, а лампичките започнаха да мигат по-бързо. Бавно, без да й продума никой, тя вдигна ръце към терминалите.

— Сигурен ли сте, че не протича ток? — Гиърс тревожно погледна Флеминг.

— Той се самоуправлява.

Ръцете на момичето докоснаха металните дискове и то потръпна. Лицето й бе безизразно, сякаш бе изпаднала в транс. После пусна дисковете и се олюля назад. Доней и Гиърс я хванаха и я настаниха на един стол.

— Добре ли е? — попита Гиърс.

Доней кимна.

— Но я погледнете там!

Лампичките на дисплея светеха до една и компютърът забръмча по-силно отпреди.

— Какво стана?

— Той ми говори — каза момичето. — Той знае за мен.

— Какво казва? — попита Доней. — Какво знае за теб? Как говори?

— Ние… ние разговаряме.

Гиърс изглеждаше неспокоен и удивен.

— Чрез числа ли?

— Може да се изрази и с числа — каза тя, втренчила невиждащ взор пред себе си. — Но ще отнеме дълго време, за да се обясни.