Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Кайро се наведе, за да получи своята целувка. Когато вратата се затвори след Гарнет, Соломон вдигна Кайро на ръце, занесе я до леглото и я положи върху него.
Тя се преметна веднага от другата страна, защото Соломон започна да съблича дрехите си.
— Този път не — каза решително тя, когато той тръгна към нея.
— Срамежлива си, Кайро Улф — промълви той и докосна разпиляната й коса. — Срамежлива, сладка и мека. Като млада невеста.
— Аз съм луда, това е всичко. — Той пристъпваше към нея и тя бе принудена да се облегне на стената, докато ръцете му я заклещиха от двете страни. — Не можеш да ме мачкаш всеки път, когато ти скимне. А освен това, всеки почтен мъж спи с нощница.
Той я целуна по врата.
— Сладка си.
Тя изви шия назад и усети ръцете му върху гърба си, върху малките перлени копчета.
— Не смей да късаш и тази рокля! Куигли е загубил часове, седмици, за да я направи. Ъъъ… не си ли изморен?
— Малко. Ставам все по-добър Отдавна не съм събличал жена — промълви той до бузата й, докато пръстите му слизаха все по-надолу по гърба й.
Докато тя мислеше върху това, което той току-що й каза, Соломон издърпа ръцете й от ръкавите, развърза фустата й и свали роклята й.
— Ами… ъъъ… искаш да кажеш… ъъъ… че жените са били облечени?
Той се разсмя.
— Или така, или те сами се събличаха.
— Колко пъти си… ъъъ… — започна тя, изпълнена с любопитство да разбере повече за този мъж, който я очароваше, който плъзгаше треперещите си ръце по тялото й. Надяваше се, че ще е буден достатъчно дълго, за да й отговори.
Тя сграбчи раменете му, когато той започна да я целува леко по бузите, по устните, по челото. Щеше да заспи всеки момент и тя щеше да си почива цяла нощ. Соломон се прозина.
— Беше толкова отдавна, че до снощи си мислех, че съм забравил как се прави.
Соломон обви ръцете си около нея и тръгна бавно заднишком към леглото. Легна и тя се озова върху него. По тялото на Кайро премина тръпка — отново й бе паднал в ръцете. Победата беше близо. Щеше да го накара да си плати… Да го накара да си признае, че може да го победи.
— Чудя се колко време трябва да мине, за да спреш да се изчервяваш — каза й нежно той и гризна леко устните й. — Цялата гориш, мисис Улф. — Тъмният му поглед се плъзна по тялото й и тя потрепери. — Отново ли ще ме измъчваш?
— Какво имаш предвид? — Тя мислеше как да подходи този път.
— Защо не ми покажеш? — подразни я той. Очите й се премрежиха и тя се прозина.
Не можеше да се възползва от това, че бе сложила приспивателно в кафето му.
Искаше истинска битка, в която да му покаже как се побеждава.
Тя отново се прозина и сложи главата си върху възглавницата до тази на Соломон. Щеше да си получи наградата — той нямаше да й избяга, преди да е признал, че го е победила. Преди да е заспал дълбоко, щеше да го накара да признае, че го е хванала натясно.
— Ще заспиш всеки момент. Приспивателното, което сипах в кафето ти, е много ефикасно.
— Знам — чу го да казва и ръката му намери гърдата й.
Кайро се сгуши до врата му.
— Благодаря ти — чу сънливия си шепот. — Сега, когато вече не съм девствена, няма да имам никакъв проблем. Мога да имам любовници в Ню Йорк и да се забавлявам… и… и… недей… да псуваш, мистър Улф…
— Соломон Улф! — извика гневно Кайро късно на следващата сутрин. Двойната врата към спалнята рязко се отвори.
Куигли спря да лъска огромната си черна кухненска печка с фурна и резервоар за топла вода.
— Благодаря ви, че се погрижихте да донесете печката ми от града, сър. Между другото, сега трябва да ви кажа, че май ви очакват неприятности.
— Благодаря — отвърна Соломон. Кайро стоеше в рамката на отворената врата.
Ярката светлина я заслепи и тя покри очите си с ръка, после бавно я свали и се втренчи в Соломон. Намръщи се и се обърна към иконома си.
— Куиглиии!
Негърът преглътна, премига и ръката му потрепери, когато посегна към каничката за кафе. Наля малко в една порцеланова чашка и я сложи на масата. След това погледна към Соломон, а после към тавана.
— Слава Богу, че детето е отвън и няма да види всичко това.
Соломон се облегна на стената и очите на Кайро го пронизаха.
— Ти! — Тонът й подсказваше, че би искала да го разкъса на парчета.
Посегна към бедрото си, извади някакъв малък нож и го хвърли. Острието се заби в дървото до главата на Соломон.
— Ти! — повтори тя и тръгна към него. Куигли сякаш се смали, когато прошепна на Соломон:
— Надявах се, че скорошната ви сватба ще е дала някакво отражение върху разписанието на неразположенията й, но уви, не е. След една седмица войната ще свърши.