Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Подгответе една от лодките за връщане — каза Том на Дон Алфонсо. — Пинго може да закара Върнън до Брус, а ние да продължим — ако нямате никакви възражения.
Дон Алфонсо кимна:
— Така е по-добре. Блатото не е подходящо място за брат ви. — И той започна да дава нареждания на Кори и Пинго да побързат. Двамата изглеждаха еднакво ужасени и нямаха търпение да тръгнат.
— Не мога да разбера — каза Върнън. — Беше толкова добър човек. Как можа да умре по такъв начин?
Върнън винаги е бил използван от мошеници, помисли си Том — финансово, емоционално и духовно. Но сега не му беше времето да го изтъква. Той каза:
— Понякога си мислим, че познаваме някого, но се оказва, че не е така.
— Прекарах три години с него. Познавам го. Сигурно е било от треската. Той беше в делириум, не беше на себе си. Не знаеше какво говори.
— Да го погребем и да тръгваме.
Върнън отиде да копае гроб, а Том и Сали се присъединиха към него. Разчистиха едно местенце зад къмпинга, отрязаха корените с помощта на брадвата на Кори и започнаха да копаят в пръстта. За двайсет минути в твърдата глинеста почва беше изкопан плитък гроб. Сложиха тялото на Учителя в него, натрупаха глина догоре и запълниха гроба с гладки камъчета от речния бряг. Дон Алфонсо, Кори и Пинго бяха вече в лодките, раздразнени, нямащи търпение да потеглят.
— Всичко наред ли е? — попита Том и прегърна брат си.
— Взех решение — каза Върнън. — Няма да се връщам. Ще дойда с вас.
— Върнън, всичко вече е уредено.
— При кого да се върна, какво имам? Напълно съм разорен, нямам дори кола. В ашрама пък съвсем не мога да се върна.
— Помисли малко и ще разбереш.
— Вече разбрах. Идвам с вас.
— Не си в състояние да пътуваш с нас. Ти беше почти умрял, когато те намерихме.
— Трябва да го направя — каза Върнън. — Вече съм добре.
Том се поколеба, питайки се дали брат му наистина е добре.
— Моля те, Том.
Гласът му беше толкова умоляващ, че Том се изненада и дори усети леко задоволство. Той сграбчи раменете на брат си:
— Добре. Ще го направим заедно, точно както татко искаше.
Дон Алфонсо плесна с ръце.
— Не се ли наприказвахте? Хайде да тръгваме!
Том кимна и Дон Алфонсо даде знак да потеглят.
— Сега имаме две лодки — каза Сали. — Ще взема и аз един прът.
— Ха! Това е мъжка работа.
— Дон Алфонсо, вие сте сексистко прасе!
Старецът смръщи вежди:
— Сексистко прасе? Що за звяр е това? Обиждате ли ме?
— Определено — каза Сали.
Дон Алфонсо натегна пръта и лодката се плъзна напред. Той се ухили:
— Тогава съм щастлив. Да те обиди красива жена винаги е чест.
28.
Маркъс Аурелиъс Хаузър гледаше предницата на бялата си риза. Забеляза една малка буболечка, която пълзеше невъзмутимо нагоре към яката му, смачка я доволно между палеца и показалеца си и я изхвърли. След което обърна вниманието си отново към Филип Бродбент. Цялата му вяла префиненост беше изчезнала. Филип седеше на пода с оковани в белезници ръце и крака, мръсен, нахапан от комари, небръснат. Беше срамота, че някои хора не можеха да поддържат личната си хигиена в джунглата.
Той погледна към техния гид, Орландо Окотал, държан в момента от трима от неговите моряци. Окотал му беше причинил доста неприятности. Почти бе успял да избяга, и само упоритото преследване на Хаузър му попречи да постигне целта си. Беше му загубил цял ден. Фаталната грешка на Окотал беше в самонадеяната му увереност, че един гринго, един янки не е в състояние да го догони в блатото. Очевидно не беше и чувал за място, наречено Виетнам.
Още по-добре. Сега поне всичко беше ясно. Почти бяха прекосили блатото и индианецът не му бе нужен. Урокът, който щеше да даде на Окотал щеше да се окаже полезен и за Филип.
Хаузър вдъхна богатия въздух на джунглата.
— Филип, помниш ли, когато подготвяхме лодките? Ти искаше да знаеш за какво са ни тези окови и белезници.
Филип не отговори.
Хаузър му напомни как му е обяснил, че тези белезници са важен психологически инструмент за управлението на моряците, своего рода портативен арест. Разбира се, той изобщо не се канел да ги използва.
— Е, сега вече знаеш — каза Хаузър, — бяха за теб.
— Защо просто не ме убиеш и всичко да свърши веднъж завинаги?
— Всяко нещо с времето си. Не можеш да убиеш току-така последния от рода.
— Какво искаш да кажеш?
— Радвам се, че попита. Казано с две думи, ще държа под око двамата ти братя, които се движат след нас в блатото. Когато и последният от рода Бродбент изчезне, ще си взема, което ми се полага.
— Ти си психопат!
— Аз съм здравомислещо човешко същество и благодарение на теб поправям някогашната несправедливост, проявена към мен.