Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Дон Алфонсо — каза Том, — да обръщаме и да се махаме час по-скоро оттук.
— Но Учителя… — обади се Върнън.
Том го изгледа смаяно:
— Учителя?
Върнън кимна към отсрещното кану:
— Болен е.
Том се наведе и се взря надолу. Там, лежащ в прогизнал спален чувал на дъното на кануто, почти скрит сред бъркотията от екипировка и наквасени провизии, се виждаше мъж с подпухнало лице, с разрошена побеляла коса и брада. Той беше в пълно съзнание и гледаше Том със зли, сини очи, без да казва нищо.
— Кой е той?
— Учителят ми от ашрама.
— Какво, по дяволите, прави той тук?
— Заедно сме.
Мъжът се втренчи в Том.
— Какво му се е случило?
— Вдигна температура. И от два дни не говори.
Том извади медицинското куфарче и се прехвърли в другото кану. Учителя следеше всяко негово движение с очи. Том го отви и провери челото му. Гореше. Беше вдигнал най-малко четирийсет градуса. Пулсът му бе слаб и учестен. Том го прислуша със стетоскопа. Дробовете изглеждаха чисти, сърцето биеше нормално, макар и много слабо. Том му инжектира широкоспектърен и противомаларичен антибиотик. Без какъвто и да е диагностичен тест това беше единственото, което можеше да направи.
— Що за треска има? — попита Върнън.
— Не е възможно да определя, без да направя кръвна проба.
— Ще умре ли?
— Не знам. — Том премина на испански: — Дон Алфонсо, имате ли някаква представа от какво е болен този човек?
Дон Алфонсо изпълзя в лодката и отви болния. Той почука гръдния му кош, погледна очите, измери пулса, провери ръцете му и вдигна поглед към тях.
— Да, знам я добре тази болест.
— Каква е?
— Казва се смърт.
— Не! — извика възбудено Върнън, — не говорете така. Той няма да умре.
Том съжали, че е попитал Дон Алфонсо за мнението му.
— Ще го пренесем с кануто до къмпинга. Кори ще кара вашето кану, а аз ще се заема с това. — Том се обърна към Върнън: — Намерихме един умрял гид малко преди да ви открием. Къде е другият?
— Един ягуар го нападна през нощта и го замъкна между дърветата. — Върнън потръпна. — Чувахме виковете и хрущенето на костите му. Беше… — Изречението завърши със сподавено хълцане. — Том, изведи ме оттук.
— Ще го направя. Ще ви изпратим — теб и Учителя — обратно в Брус заедно с Пинго.
Пристигнаха в къмпинга малко след падането на нощта. Върнън опъна една от техните палатки и те пренесоха Учителя вътре. Той отказа всякаква храна и продължи да мълчи, гледайки обезпокоително. Том се запита дали все още разсъждаваше нормално.
Върнън настоя да прекара нощта с него в палатката. Следващата сутрин, когато слънцето едва бе позлатило върховете на дърветата, той ги събуди с викове за помощ. Том беше първи. Учителя седеше изправен в спалния си чувал, силно възбуден. Лицето му бе побеляло и сухо, очите му блестяха като парченца син порцелан и се движеха бързо във всички посоки, без да се фокусират върху нещо. Ръцете му се опитваха да се хванат за въздуха.
Изведнъж той заговори.
— Върнън! — извика и затърси опипом с ръце. — О, Господи, къде си, Върнън? Аз къде съм?
Том внезапно осъзна, че сигурно беше ослепял.
Върнън протегна ръце и коленичи.
— Тук съм, Учителю. В палатка сме. Ще ви върна в Америка. Ще се оправите…
— Що за глупак съм бил — извика Учителя, кривейки уста в усилието си да говори и пръскайки наоколо слюнки.
— Учителю, моля ви. Моля ви, не се вълнувайте! Ще се върнете отново в Америка, в ашрама…
— Имах всичко! — извика Учителя. — Имах пари, имах момичета за чукане, имах къща на брега на океана. Бях заобиколен от хора, които ме уважаваха. Имах всичко. — Вените на челото му изпъкнаха и от устата му потече слюнка. Той целият трепереше толкова силно, че Том си помисли, че би могъл да чуе как костите му тракат. Слепите му очи се въртяха бясно като пумпали.
— Трябва да ви заведем в болница, Учителю. Не говорете, всичко ще се оправи, ще се оправи…
— И какво направих аз? Ха! Но не беше достатъчно. Като пълен глупак исках още и още! Исках още сто милиона! И ето какво ми се случи! — Той почти изкрещя последните думи, след което падна назад тежко и тялото му издаде звука на мъртва риба, която удря пода. Лежеше с широко отворени очи, но блясъкът в тях бе изчезнал.
Беше мъртъв.
Върнън гледаше ужасен, без да е в състояние да продума. Том сложи ръка върху рамото му и усети, че трепери. Беше грозна смърт.
Дон Алфонсо изглеждаше здравата разтърсен.
— Трябва да напуснем това място — каза той. — Дойде един лош дух да отведе мъжа, но той не иска да тръгне.