Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Дженъс излая някаква заповед и като изневиделица се появиха сержант Мийна и войниците. Блеснаха извадени саби и моряците млъкнаха. Дженъс се качи на едно буре.
— Чуйте ме добре, хора на „Китиуейк“ — извика той. — Ако някой от вас пипне с пръст този човек, ще заповядам на войниците си да ви нарежат на парчета. Ние вече сме близко до Редонд, така че липсата на вашите моряшки умения, доколкото имате такива, изобщо няма да ни попречи, обещавам ви. — Мийна удари със сабята си по щита, за да подчертае това предупреждение. Същото сториха и войниците и звънът на метал стресна моряците и те замълчаха.
— Вятърът ще дойде, когато реши — продължи Дженъс. — Имаме достатъчно за ядене и за пиене и трябва да изтърпим само горещината. Те-Дейт скоро ще ни дари със своята благодат. Сега очевидно е зает с бедата на други, които наистина са в опасност. Но той ще дойде и при нас. Нима не беше призован от велик орисиански жрец? Те-Дейт никога няма да остави без внимание такъв велик жрец. Сега се залавяйте за работата си и ни оставете ние да вършим своята.
— Чухте ли к’во ви се каза! — изрева Л’юр. — Хващайте се на работа. А ако не можете да си намерите, аз ще ви намеря.
Моряците се разпръснаха. Л’юр изпрати някои да загребват с ведра морска вода и да заливат палубата, та да се разхладим. Потърсих човека с отрязаните уши, който ме беше обвинил, но не можах да го видя. Дженъс слезе от бурето и отиде при Касини. Последвах го. Лицето на жреца беше бяло като платно, очите му ни отбягваха.
— Какво направи, човече? — изръмжа Дженъс, изоставяйки обичайното уважение към един жрец. — Дадох ти добри пари и достатъчно много. Дори ти казах най-доброто място, откъдето да купиш духове на вятъра. Защо не ме послуша?
Касини поклати глава. Нищо не отговори.
— Ще ти кажа какво си направил — каза Дженъс. — Мислил си, че можеш да купиш нещо евтино и да прибереш в джоба си остатъка. Мислил си, че си достатъчно хитър и можеш да надушиш добра стока и между евтината. Прав ли съм?
Касини пак не отговори. От погледа му разбрах, че обвиненията на Дженъс отговарят на истината. Видях също как по страните му изби червенина и разбрах, че в него се борят чувството за вина и гневът. Това не биваше да се случи. Измамник или не, глупак или умник, ние имахме нужда от Касини. Орисианският закон и властта на Съвета на жреците го бяха включили в нашата група и той трябваше да остане в нея до завръщането ни.
— Сигурен съм, че е станала грешка, Дженъс — намесих се аз. — Може би е сбъркал адреса.
Касини се улови за това.
— Така е — каза той. — Бях сигурен, че съм отишъл, където каза. И платих пълната цена. Съжалявам за грешката.
— Недей й отдава толкова голямо значение — казах аз. — Всички правим грешки. И моля те, извини капитан Грейклок за неговото избухване. Жегата изнервя всички ни.
Дженъс разбра какво целя с тези приказки и бързо промени тона.
— Прав си — каза той. После се обърна към Касини. — Моля те да ми простиш за грубостта ми. Не издържах.
— Няма нищо за прощаване — отвърна Касини. — Всичко е забравено. — Всички се усмихнахме и отидохме да хапнем нещо. Аз обаче разбрах, от напрегнатата усмивка на Касини, че невъздържаните думи на Дженъс няма да бъдат забравени.
Ветровете, които беше обещал Дженъс, не дойдоха и дните минаваха в потиснато настроение. Белият „Китиуейк“ дрейфуваше с отпуснати, безжизнени платна, ние лежахме на сянка, ако можехме да намерим такава, и дишахме тежко като кучета. Един ден, докато седях под чергилото и си подавахме с Дженъс кана с добре разредено вино, си спомних за срещата ни през онази първа нощ, когато Лийго и неговите копои ме бяха сгащили в кръчмата.
— Помисли по това, Дженъс — казах аз. — Може би моята коса все пак носи щастие. Благодарение на нея попаднах в лапите на Мелина, което на пръв поглед изглежда като нещастие. Но делата на боговете наистина са чудни, защото без това нещастие може би никога нямаше да те срещна и да предприемем това пътешествие. А пък и самата среща беше най-голямото щастие, което може да си представи човек. Защото ако ти не беше потърсил място, на което да се облекчиш, Лийго сигурно щеше да ме убие.
Казах това като шега, но Дженъс не се усмихна. Дори се намръщи, борейки се за момент с някакво вътрешно вълнение.
— Срам ме е да кажа, че тази среща не беше случайна — отговори той. — Мисля, че е време най-после да призная какво се случи в действителност. — Той отпи една голяма глътка вино и после продължи: — Мийна дойде при мен след като си отказал предложената от него помощ. Каза, че някакъв мъж от благороден произход, изглежда, щял си създаде неприятности. Отговорих му с пренебрежителен смях. Какво ме беше грижа за синовете на богатите хора? — Той ме погледна, но аз не реагирах, защото бях смутен от това закъсняло признание. — После си помислих, че в това може да има някаква възможност — продължи той. — Както знаеш, търсех помощ за осъществяване на това пътешествие още от пристигането си в Ориса. Не знаех дали ти си човекът, който би могъл да ми помогне, но си помислих, че си заслужава да опитам.