Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Какво значи „необичайно явление от грандиозен мащаб“? — развълнувано попита Куниеда.
— В най-лошия случай — преглътна професорът — по-голямата част от Японските острови ще се окаже под нивото на морето…
В каютата се възцари ледено мълчание. Навън бушуваше вятър, вълните силно удряха борда, корабът започна да се люшка, а вътре цареше такава тишина, че игла да паднеше, всички щяха да скочат на крака като ударени от гръм. Онодера с крайчеца на окото си забеляза, че компютърът, мигайки с червените си лампички, приемаше сигнали и беше започнал да регистрира постъпващите данни. Обаче никой не обръщаше внимание на това. Затрещя телексът, заработи апаратът за приемане и предаване на схеми, но въпреки това никой не помръдваше, всички продължаваха да стоят вцепенени.
Изведнъж по коридора се разнесоха бързи стъпки. Рязко се почука на вратата, някой поиска разрешение да влезе. Вратата се отвори и загорял млад офицер, козирувайки, подаде лист хартия. Неговата ръка едва забележимо трепереше.
— Заповед от командуващия флота в Йокосука — каза с леко заекване офицерът, като гледаше хартията. — В Канто е станало огромно земетресение. Епицентърът е в открито море, на тридесет километра от Токийското пристанище, със сила осем и половина бала. Крайбрежието на Токийския залив и залива Сагами са пострадали от цунами. В Токио са причинени значителни загуби от шест-седем степенен трус. По заповед на щаба на морските сили по самоотбрана нашият кораб се отправя към Токийския залив за оказване на помощ…
Японският архипелаг
1
Това се случи, когато Ямадзаки се готвеше да напусне щаба на план „Д-1“, който се намираше на шестия етаж в сградата в Хараджюку. Беше началото на юли. В шест часа на пристанището Харуми трябваше да дойде вертолет на морските сили по самоотбрана, с който той възнамеряваше да отлети към „Йошино“.
Ямадзаки освободи секретарката си точно в пет часа. Останаха само двамата с Ясукава.
— Ще успеете ли? — попита Ясукава, като си гледаше часовника.
— Имам достатъчно време.
Ямадзаки погледна през прозореца дали вече има много коли по улицата. Денят видимо бе намалял. Над Токио се спускаше полумрак. Небето на запад гореше в кървавочервен залез. От изток надвисваха гъсти оловносиви облаци. Беше неестествено задушно, но в светлината на запалените неонови реклами и улични фенери ясно се забелязваха признаците на настъпващата есен. За втори път през този ден дванадесетмилионно Токио навлизаше в часа на пиковото движение.
Стотици, хиляди, милиони хора, едновременно напуснали работа от кантори, заводи и фабрики се насочваха към спирките, гарите, колонките за такси, в ресторантите. Едновременно се движеха хиляди автобуси, таксите, товарни и частни автомобили.
Изведнъж над гарата Йойоги над дърветата се издигнаха облаци от черни точки. Гълъби, врабци, врани… Всички птици литнаха изведнъж, сякаш бяха обхванато от внезапно безумие.
Ямадзаки в безмълвно, пълно изумление беше отворил уста.
Десетки хиляди птици се издигнаха в тъмнеещото небе, а насреща им в тежките оловни облаци, покриващи източния хоризонт, проблясваха дългите зигзаги на мълниите. Небето на изток светеше като екран.
— Ясу-сан! — взирайки се през прозореца, извика Ямадзаки с пресипнал глас. — Ела да видиш какво е това! — Надвесен над прозореца, Ямадзаки гледаше и нещо не разбираше.
На изток от градските здания към небето се издигаха бели стълбове светлина. Сякаш земята се беше разпукнала. Един, два, три, стълбовете израстваха един след друг в различни краища на града. От първия сякаш се отдели червено кълбо светлина, което, летейки, описа дъга и започна да пада.
— Какво е това? — Ясукава се надигна от стола си. „Дан!“ — и след миг последва страшен удар, а след него серия от такива разрушителни удари. При всеки трус във въздуха подскачаха чаши, мастилници и всичко, което се намираше на масата. Кутийката с кабарчета описа дъга във въздуха и те, разсипвайки се, танцуваха като метален дъжд.