Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Толкова е късно — каза той. — Никой не би ни безпокоил по това време…
Преди Марион да успее да отговори, вратата се отвори и на прага се очерта слабият силует на Питър Каренца.
— А аз? — тихо попита той.
Колорадо Спрингс, Колорадо — Каренца. 23 октомври 1999
Марион подскочи.
— Питър! Какво правиш тук?
— Е, говорим за вълка, а той в кошарата — усмихна се Даниел Елингтън.
Първата реакция на Питър, когато наближи стаята и чу гласове, беше ярост. Влезе с желанието да ги разобличи в изблик на изпепеляваща омраза и гняв.
Но като ги видя напълно облечени, страстите му охладняха.
Реакцията му го обезпокои, сетне отново го ядоса. Наистина ли искаше да ги завари в леглото? Смути се от тази мисъл, но това с нищо не намали яростта му.
Питър вдигна дясната си ръка и посочи първо Марион, после Даниел.
Подсъзнателната сила, която се таеше дълбоко в съществото му, трепна, сетне започна да пулсира. Преди няколко месеца не би я разпознал, нямаше да може да я обуздае, да я овладее и да реши дали да я използва, или не. Ръката му трепереше. Яростта, която разкъсваше душата му, молеше да бъде освободена и крещеше за миг на неподправен гняв. Волята му се бореше сама със себе си.
Даниел се вторачи в очите му, без да обръща внимание на пръста, който сочеше право към гърдите му. Явно разбра, че в душата на приятеля му се води борба.
— Мога да ви убия — каза Питър. — И двамата…
Думите му отекнаха в стаята и ехото им остави хлад.
Даниел се изправи разтреперен и се олюля. Вдигна ръка, имитирайки подигравателно библейската поза на Питър, и го посочи с пръст. Изглеждаше глупаво и Питър се зачуди дали и той е толкова смешен.
— Точно така, приятелю! — изфъфли Дан. — Ще ни убиеш! И защо? Откога разговорът е в противоречие с Божия закон?
— Питър — намеси се Марион, — какво ти е? Не виждаш ли, че тук не става нищо?
Той знаеше, че тя говори истината. Отпусна ръка и гневът му започна да затихва. И в този миг Даниел отново се обади:
— Е-един момент! — Залитна напред, все още насочил пръст към Питър, и продължи: — Между другото, какво те засяга, дори да ставаше нещо? Господ или не, ти не притежаваш никой от нас!
— И по-рано сме говорили за това, Даниел — рече Питър. Опитваше се да запази самообладание.
— Да, точно така. Свобода на волята и други врели некипели — каза Дан пиянски. Гласът му бе изпълнен с презрение. — Всички ли сме Божии марионетки — включително аз и ти, — или действително правим своя избор в живота и любовта? Кой управлява света?
— Стига — рече Питър.
Изведнъж всичко му стана ясно. Даниел го предаваше. Откъсваше се от властта му и изменяше на доверието му. Даниел имаше право само за едно — каквато и да беше, връзката му с Марион нямаше никакво значение. Но Питър не можеше да се примири с мисълта, че приятелят му се отвръща от него.
— Стига, а? Моят Господ ми нареди. Можеш ли да ми заповядваш винаги, когато поискаш? — Даниел се изсмя.
— Това са пълни глупости. И ти също го знаеш.
Даниел се отвръщаше. От Него. Измяна. Предателство. Питър усети, че яростта му се възвръща.
— Дан, Питър… Моля ви! — Гласът на Марион трепереше.
Дан тръгна тромаво към Питър. На лицето му беше изписана несвойствена за него нагла и подигравателна усмивка. Пръстът му още сочеше Питър.
— Не знам какво става с теб, Питър, но не е хубаво. За кого, по дяволите, се мислиш?
— Достатъчно, Дан.
— Ти не ни притежаваш, Питър — викна Дан. — Разбираш ли това?
— Дан! Питър!
Гласът на Марион сякаш идваше от много далеч. Всичките усещания и чувства на Питър бяха приковани в Даниел Елингтън.
Обзе го ярост и той започна да гледа на Дан като на противник и дори враг. Зачервеното, изкривено от гняв лице на Дан пулсираше като фар, който насочваше Питър към мрачните владения на омразата.
— Дан, чуй какво ще ти кажа — махни се от очите ми.
Веднага.
— Не, Питър! Ти ме чуй и се разкарай оттук. И без това никой не те е канил да се появяваш посред нощ!
И го блъсна.
Каренца залитна. За миг му се стори, че го всмуква водовъртеж. За да потисне това усещане, той се вторачи в Даниел, който се извисяваше заплашително над него, стиснал юмруци.
Питър посегна към него, но не с ръката си. Също както човек с ампутиран крайник изпитва безчет усещания, така и Питър почувства силата и мощта на някаква невидима ръка, която се протегна към Даниел.
Светлината в стаята помръкна и гласовете на Марион и Дан се превърнаха в глухи стонове. Питър отчаяно пое въздух. Протегна невидимата си ръка и бръкна в гърдите на Дан. Побиха го ледени тръпки, когато пръстите му докоснаха горещото слизесто сърце.