Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
Младият мъж се извъртя и се опита да сграбчи кинжала, но Уил се претърколи по гръб и се вкопчи в косата му. Беше се научил да се бие в училище — възможности не липсваха, откакто децата подразбраха, че с майка му нещо не е наред. Беше проумял, че целта на училищните сбивания е не да демонстрираш стил, а да принудиш противника да отстъпи, което означаваше да го нараниш повече, отколкото той теб. Трябваше да имаш и желание да го направиш, а на повечето хора то им липсваше. Уил обаче не беше от тях.
Всичко това му беше познато, но досега не се беше бил с кажи-речи възрастен мъж, въоръжен с нож. Трябваше на всяка цена да му попречи да се добере до оръжието.
Момчето се вкопчи още по-здраво в гъстата влажна коса на противника си и я дръпна с все сила. Младежът изпъшка и се опита да се изскубне, но Уил го държеше здраво. Мъжът изрева от болка и гняв и се изправи, политна назад и притисна момчето към бойницата. Уил усети, че дъхът му секва, и отпусна ръце, залитна и падна на колене в улея. Ала не можеше да остане там. Опита да се изправи и кракът му се плъзна в един от отворите за оттичане на водата. За един ужасен миг си помисли, че зад него няма нищо. Пръстите му се вкопчиха отчаяно в нагретия метал на покрива. Нищо не се случи обаче — единият му крак беше в дупката, но нямаше никаква опасност да падне.
Измъкна крака си и с мъка се изправи. Младежът беше успял да се добере до ножа, но все още не можеше да го измъкне. Лира се хвърли върху него в гръб и започна да го драска, да рита и да хапе като дива котка. Целта й беше да се вкопчи в косата му, но не успя, и той я отблъсна, а когато се изправи, оръжието бе в ръката му.
Лира падна на една страна, а Панталеймон настръхна и изсъска, оголил острите си зъби на дива котка. Уил се вгледа в младежа и за пръв път го видя ясно. Не можеше да има никакво съмнение, че е брат на Анджелика. И кипеше от безумна злоба, а в ръката си държеше нож.
Ала и Уил не беше безобиден.
Момчето грабна изпуснатото от Лира въже и го уви около ръката си, за да се предпази от острието. Застана между младежа и слънцето, така че противникът му да бъде заслепен.
Хвърли се към него отляво, по-далеч от ножа, вдигнал високо лявата си ръка с намотаното въже, и го изрита в коляното. Беше се прицелил добре и кракът му попадна право в целта. Младият мъж се стовари на покрива със силно пъшкане и тромаво се претърколи.
Уил се хвърли отгоре му, като го блъскаше и риташе с все сила и го изтласкваше към остъкленото помещение. Ако успееше да го изтика така до стълбите…
Ножът се заби кажи-речи в краката му. Уил тутакси настъпи ръката, която го държеше, и чу пращенето на пръстите. Мъжът изкрещя и пусна ножа. Уил го изрита настрани и го запрати в улея, на милиметри от края на отвора за оттичане. Въжето се беше разхлабило около ръката му. Отнякъде шуртеше кръв и плискаше по покрива и върху обувките му. Мъжът се надигна…
— Пази се! — извика Лира, но Уил беше готов. Хвърли се върху противника си и с все сила го блъсна в диафрагмата. Мъжът се стовари върху стъклената конструкция, която се разхвърча на парчета, дървената рамка също се строши под тежестта му. Той се опита да се задържи, но нямаше опора и полетя надолу по стълбите.
Уил се хвърли към улея и сграбчи ножа. Двубоят беше приключил. Целият нарязан и кървящ, младежът се изкатери по стълбите, вдигна поглед и видя застаналия над него с нож в ръка Уил. Това му беше достатъчно — с разкривено от безсилна злоба лице той се обърна и побегна.
— Ох… — изпъшка Уил и седна. — Ох…
Нещо не беше наред, но какво? Момчето пусна ножа и се загледа в лявата си ръка. Въжето беше попило кръвта му, но когато го размота…
— Пръстите ти! — изохка Лира. — О, Уил…
Малкият и безименният пръст паднаха заедно с въжето.
Зави му се свят. От осакатената ръка бликаше кръв и джинсите и обувките му вече бяха подгизнали. Трябваше да легне и да затвори за миг очи. Болката не беше непоносима и част от съзнанието му отбеляза мимоходом този факт. По-скоро приличаше на блъскане с чук дълбоко в мозъка, отколкото на острата болка при порязване.
Никога не беше се чувствал толкова слаб. Изглежда за миг беше задрямал. Лира се суетеше около него. Когато отвори очи, надигна се да погледне и отново му прилоша. Старецът беше някъде наблизо, но Уил не виждаше какво прави.
— Ех, защо нямахме малко целебен мъх! — говореше в това време Лира. — От онзи, който мечките използват. Тогава щях да се справя по-добре. Погледни, Уил, сега ще стегна въжето около китката ти, за да спра кръвта. Не мога да го вържа около пръстите, защото ги няма… Стой мирен.
Остави я да продължи и се огледа за пръстите си. Видя ги недалеч, сгърчени и окървавени върху оловото на покрива. Тази гледка го накара да се изсмее.