Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
И двамата мълчаха. Той явно още не беше свършил. Сърцето на Лира замря.
— Само че има нещо, което искам още повече — продължи сър Чарлз. — Но не мога сам да го взема, затова съм готов да сключа сделка с вас. Вие ще ми донесете онова, което ми трябва, а аз ще ви върна… как го казахте?
— Алетиометър — дрезгаво изрече Лира.
— Алетиометър. Колко интересно! Алетея означава истина. И тези знаци… Да, разбирам.
— Какво искате да получите? — попита Уил. — И къде се намира то?
— Някъде, където аз не мога да отида, но вие можете. Много добре знам, че сте намерили врата. Предполагам, че не е далеч от Самъртаун. И че оттатък има друг свят, в който няма възрастни. Прав ли съм? Е, тогава ще ви кажа, че човекът, който е направил тази врата, има един нож. Точно сега той се крие в този друг свят и е уплашен до смърт. И има защо. Ако предположенията ми са верни, той е в една стара каменна кула с изображения на ангели над вратата. Tope дели анджели. Това е мястото, където трябва да отидете, и не ме интересува как ще го направите, но искам ножа. Донесете ми го и ще си получите алетиометъра. Ще ми е мъчно да се разделя с него, но аз държа на думата си. Това е, което искам от вас — донесете ми ножа.
8.
Кулата на ангелите
— Кой е мъжът с ножа? — попита Уил. Бяха в ролс-ройса и пътуваха през Оксфорд. Сър Чарлз седеше отпред, полуобърнат, а Уил и Лира бяха на задната седалка. Панталеймон се беше превърнал в мишле и се гушеше в ръцете на Лира.
— Човек, който има толкова право върху него, колкото аз върху алетиометъра — отвърна сър Чарлз. — За нещастие на всички ни алетиометърът е у мен, а ножът у него.
— А вие откъде знаете за този друг свят?
— Знам много неща, за които дори не подозирате. Какво друго очаквате? Доста по-стар съм от вас и далеч по-добре информиран. Между двата свята има много врати. Онези, които знаят къде се намират, могат лесно да преминават от единия в другия свят. В Читагазе има една така наречена Гилдия от учени мъже, които непрекъснато го правят.
— Вие изобщо не сте от този свят! — внезапно изрече Лира. — Оттам сте, нали?
— Не, не съм.
— Щом искате да вземем ножа от онзи човек — намеси се Уил, трябва да знаем повече за него. Той едва ли ще ни го даде просто така.
— Това е сигурно. Ножът е единственото, което може да държи Привиденията на разстояние. В никакъв случай няма да е лесно.
— Значи Привиденията се боят от ножа?
— Много.
— А защо нападат само възрастни?
— Това вас не ви вълнува. Не е важно. Лира, разкажи ми за твоя забележителен приятел.
Говореше за Панталеймон. В мига, в който го каза, Уил осъзна, че змията в ръкава му също е демон и че сър Чарлз вероятно идва от света на Лира. Питаше за Панталеймон, за да им отвлече вниманието. Значи не беше разбрал, че Уил е видял демона му.
Лира притисна Панталеймон до гърдите си и той се превърна в черен плъх, омота опашката си около китката й и се загледа в мъжа с немигащи червени очи.
— Не трябваше да го виждате — каза Лира. — Това е демонът ми. Вие тук мислите, че нямате демони, но имате. Вашият сигурно е торен бръмбар.
— Щом египетските фараони не са имали нищо против техен символ да е скарабеят, аз също не бих възразил — невъзмутимо отвърна сър Чарлз. — Е, значи си от трети свят. Много интересно. Оттам ли е алетиометърът, или си го откраднала някъде по пътя?
— Дадоха ми го! — гневно възкликна Лира. — Ректорът на колежа „Джордан“ в Оксфорд ми го даде. Той е мой по право. А вие не знаете какво да правите с него, сто години няма да разберете, глупаво смрадливо старче! За вас той е само играчка. А на мен ми е нужен, на Уил също. И ще си го върнем!
— Ще видим — промърмори сър Чарлз. — Май тук те оставих предния път. Сега ли ще слезете?
— Не — поклати глава Уил, защото видя спрялата наблизо полицейска кола. — Не можете да отидете в Читагазе заради Привиденията, така че не е нужно да знаете къде е прозорецът. Оставете ни по-нататък на околовръстния път.
— Както желаете — съгласи се сър Чарлз. — Когато — или ако — се доберете до ножа, обадете ми се по телефона и Алън ще дойде да ви вземе.
Никой не проговори, докато колата не спря. Когато слязоха, сър Чарлз свали стъклото и се обърна към Уил:
— Между другото, ако не успеете да вземете ножа, не си давайте труд да се връщате. Дойдете ли у дома без него, ще повикам полицията. Предполагам, че ще дойдат на минутата, когато им кажа истинското ти име. Ти си Уилям Пари, нали? Да, май е така. В днешния вестник има много хубава твоя снимка.
Колата потегли, а Уил остана да стои насред тротоара.