Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
Той се отдръпна. Никой от двамата не го очакваше и затова пристъпиха колебливо вътре. Холът беше полутъмен и миришеше на пчелен восък и цветя. Всички повърхности бяха чисти и излъскани до блясък, а във висок махагонов шкаф до стената бяха наредени изящни порцеланови фигурки. Недалеч стоеше слугата, който сякаш чакаше да бъде повикан.
— Елате в кабинета ми — покани ги сър Чарлз и отвори една врата.
Беше учтив, дори дружелюбен, но в държанието му имаше нещо, което накара Уил да застане нащрек. Кабинетът беше просторен и удобен, миришеше на пури и кожа и беше претъпкан с книги, картини и ловни трофеи. Имаше три или четири шкафа със старинни научни прибори — месингови микроскопи, телескопи в калъфи от зелена кожа, секстанти, компаси. Беше ясно защо на стопанина му е притрябвал алетиометърът.
— Седнете — посочи сър Чарлз един кожен диван и сам се отпусна на стола зад писалището си. — Е? Какво имате да ми кажете?
— Вие ми откраднахте… — започна Лира, но Уил я погледна и тя спря на половин дума.
— Лира смята, че е забравила нещо в колата ви — каза той. — Дойдохме да си го вземем.
— За това ли става дума?
Сър Чарлз извади увит в кадифе пакет от едно чекмедже на писалището. Лира се изправи. Той не й обърна внимание, а разгърна кадифето. Златният уред заблестя в цялото си великолепие върху дланта му.
— Да! — извика Лира и протегна ръка.
Пръстите му се свиха около алетиометъра. Писалището беше широко и Лира не можеше да го достигне. Мъжът се обърна и постави уреда в един от шкафовете, заключи го и пусна ключа в джоба си.
— Той обаче не е твой, Лизи. Или Лира, ако наистина се казваш така.
— Мой е! Това е моят алетиометър!
Той поклати глава със съжаление.
— Това в най-добрия случай ми се струва съмнително.
— Наистина е неин! — обади се Уил. — Честна дума! Тя ми го е показвала! Знам, че е неин.
— Мисля, че най-напред ще трябва да го докажете. На мен не ми се налага да доказвам каквото и да било, защото той е у мен и се предполага, че е мой. Както всичко останало в колекцията ми. И трябва да ти кажа, Лира, че съм изненадан от твоята непочтеност…
— Не съм непочтена! — извика момичето.
— Напротив. Каза ми, че името ти е Лиза. Сега разбирам, че не е така. Честно казано, не виждам начин да убедиш някого, че тази ценна вещ е твоя. Знаете ли, защо да не повикаме полиция?
Той се обърна с намерението да извика прислугата.
— Не, почакайте! — намеси се Уил.
В този миг Лира се втурна напред, заобиколи писалището и се изправи пред възрастния мъж, а Панталеймон в ръцете й се превърна в съскаща и ръмжаща дива котка. Сър Чарлз примигна от изненада, но не изглеждаше особено впечатлен.
— Вие дори не знаете какво сте откраднали! — извика Лира. Видяхте ме да го използвам и сте решили, че ще го откраднете. Както и направихте! По-лош сте от майка ми — тя поне знае, че е важен. А вие искате да го сложите във витрината и да го гледате! Заслужавате да умрете! Ако мога, ще накарам някого да ви убие! Вие не заслужавате да живеете. Вие сте…
От ярост Лира не можа да продължи. Единственото, на което беше способна, беше да плюе в лицето му и тя го направи.
Уил не помръдна от мястото си, само наблюдаваше и се оглеждаше наоколо, за да запомни разположението на вещите в стаята.
Сър Чарлз спокойно извади копринена кърпичка и се избърса.
— Не можеш ли поне малко да се контролираш? — изрече той. — Сядай и мълчи, мръсно хлапе!
Лира усети, че в очите й напират сълзи, и се хвърли разтреперана на дивана. Панталеймон стоеше в скута й с настръхнала опашка и гледаше стареца с дива омраза.
Уил седеше притихнал и озадачен. Сър Чарлз можеше отдавна да ги е изхвърлил. Какво целеше?
В този миг забеляза нещо толкова невероятно, че дъхът му секна. От ръкава на лененото сако на сър Чарлз под снежнобелия маншет на ризата се подаде изумруденозелена змийска глава. Черният език на влечугото се стрелна навън, а люспестата глава с блестящи черни очички, очертани със златно, се насочи първо към единия, после към другия. Лира беше прекалено ядосана, за да я забележи, а Уил успя да я зърне само за миг, преди тя да се скрие обратно в ръкава на стареца, но очите му се разшириха от изумление.
Сър Чарлз се премести в едно кресло до прозореца и грижливо оправи ръбовете на панталона си.
— Мисля, че е по-добре най-напред да ме изслушате, вместо да се държите по този налудничав начин. Наистина нямате никакъв избор. Уредът е у мен и ще остане у мен. Аз искам така. Аз съм колекционер. Можете да плюете, да тропате с крака и да крещите колкото си искате, но докато убедите някого да ви изслуша, аз ще разполагам с всички необходими документи, доказващи, че съм го купил. Нищо по-лесно от това. И тогава няма да го видите повече.