Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Отвори очи, момче. Знам, че си буден.
Джон подскочи и едва не падна на пода. Когато си възвърна равновесието, видя Зейдист на прага на кабинета, облечен в обичайната си униформа от прилепнало по якото му тяло поло и широк анцуг.
На лицето му беше изписано обичайното сурово изражение.
- Чуй ме внимателно, защото ще го кажа само веднъж.
Джон сграбчи облегалките на креслото. Май се досещаше за какво става въпрос.
- Не искаш да ходиш при Хавърс - о'кей. Но престани с останалите глупости. Пропускаш храненията, изглеждаш така, сякаш дни наред не си спал, а държанието ти започва яко да ми лази по нервите.
Това не приличаше на никоя родителска среща, на която Джон беше присъствал някога. Забележките определено не му понасяха добре, в гърдите му се надигна раздразнение.
Зи размаха пръст във въздуха.
- Престани да се разправяш с Леш. Остави копелето на мира. И отсега нататък ще идваш в голямата къща за всяко хранене.
Джон се намръщи, после посегна към малкия си бележник, за да е сигурен, че Зи ще го разбере.
- Задръж си отговора, момче. Не ме интересува.
Джон започваше да се вбесява, но Зи се усмихна, разкривайки чудовищните си вампирски зъби:
- Мисля, че си достатъчно разумен, за да не ми се опъваш, нали?
Джон извърна поглед. Прекрасно си даваше сметка, че Зи може да го прекърши надве без никакво усилие. И това още повече засилваше раздразнението му.
- Ще оставиш Леш на мира, ясен ли съм? Не ме карай да се намесвам. На никого от вас няма да му хареса. Кимни, за да съм сигурен, че разбираш.
Джон кимна, обзет от срам. И гняв. И изтощение.
Давейки се в агресията, която напираше в гърдите му, той изпусна шумно дъха си и разтърка очи. Господи, винаги досега беше толкова спокоен, може би дори - плах. Защо напоследък всичко го дразнеше?
- Преобразяването ти наближава. Ето защо.
Джон бавно вдигна глава. Правилно го беше чул, нали?
-Така ли? - попита той на езика на знаците.
- Да. Ето защо е от жизненоважно значение да се научиш да се контролираш. Ако издържиш преобразяването, ще се сдобиеш с тяло, способно на неща, които ще те смаят. Говоря ти за невъобразима сила. Свирепа, животинска сила, която убива. Мислиш, че сега имаш проблеми? Само почакай, докато дойде моментът, в който на плещите ти ще легне и този товар. Ето защо трябва да се научиш на самоконтрол сега.
Преди да излезе от стаята, Зейдист поспря и го погледна през рамо, при което светлината падна върху белега, който прорязваше лицето му и разкривяваше горната му устна.
- И още нещо. Имаш ли нужда да поговориш с някого? За... каквото и да било?
„ Как ли пък не ", помисли си Джон. Само през трупа му щяха да го накарат да отиде при терапевта, при който го бе пратил Хавърс. Последния път, когато беше имал вземане-даване с лечителя на Братството, той го беше изнудил да отиде на психотерапевт, нещо, което Джон не беше искал и което нямаше никакво намерение да повтаря. След всичко, което се беше случило напоследък, щеше да се върне в онази клиника само ако кръвта му изтичаше.
- Джон? Имаш ли нужда да поговориш с някого?
Той поклати глава и Зейдист присви очи.
- Добре тогава. Но се разбрахме за теб и Леш, нали? - Джон сведе поглед и кимна.- Отлично. А сега си замъкни задника в къщата. Фриц ти е приготвил вечеря и искам да видя как я изяждаш до последната хапка. Трябва да си силен за преобразяването.
Лесърите изобщо не изтълкуваха приближаването на Бъч като заплаха. По-скоро изглеждаха раздразнени, сякаш той не си вършеше работата.
- Зад теб, тъпанар такъв - каза онзи в средата. - Врагът е зад теб. Двама от Братството.
Бъч бавно ги заобиколи, като надникваше в същността на всеки от тях, без сам да знае как. Почувства, че най-високият от тримата е бил приет в редиците на лесърите преди не повече от година - у него все още се долавяха следи от човешката му природа, макар Бъч да не бе сигурен откъде го е разбрал. Другите двама бяха в Обществото далеч по-отдавна - Бъч бе убеден в това, и то не само защото косата и очите им вече бяха изгубили цвета си.
Той спря зад лесърите и се загледа във Ви и Рейдж... които имаха такъв вид, сякаш техен близък приятел току-що бе издъхнал в ръцете им.
Бъч знаеше точно кога лесърите ще се хвърлят в атака и тръгна напред едновременно с тях. В мига, в който Рейдж и Ви заеха бойни позиции, Бъч сграбчи средния лесър за врата и го тръшна на земята.