ФОР

– Трябва да си поприказваме – обяснявам.

Зийк залита към Питър и го блъсва със застрашителна сила в бетонната стена. Питър си удря главата и потръпва.

– Хей, ти! – казва Зийк и Шона пристъпва към тях, като върти нож върху дланта си.

– Това пък какво е? – пита Питър, без да изглежда и леко притеснен дори когато Шона задържа ножа в ръка и го допира до бузата му. – Опитвате се да сплашите мен? – Подсмихва се подигравателно той.

– Не – отговарям, – опитвам се да отправя послание. Ти не си единственият тук, които има приятели, склонни да причинят малко щети.

– Не мисля, че на инструкторите им е разрешено да заплашват послушници. – Питър ме поглежда с разширени очи и може би щях да преценя погрешно по този поглед, че той е невинен, ако не бях наясно какво представлява в действителност. – Но ще трябва да питам Ерик... просто за да съм сигурен.

– Аз не те заплашвам – казвам. – Дори не те докосвам. И според кадрите от тази стая, които се виждат на екраните в контролния център, в момента ние дори не сме тук.

Зийк не успява да се сдържи и се ухилва. Това беше негова идея.

– Аз съм тази, която те заплашва – изръмжава Шона. – Още един изблик на насилие, и ще ти преподам урок по правосъдие. – Тя задържа ножа над окото му и го спуска бавно надолу, като леко натиска клепача му. Питър замръзва и едва диша. – Око за око. Синина за синина.

– Ерик може и да не го е грижа, че нападаш другите послушници – продължава Зийк, – но нас ни е грижа, а доста от Безстрашните са също като нас. Хора, които не смятат, че е редно да посягаш на другите от кастата си. Хора, които се вслушват в мълвата и я разпространяват светкавично. Няма да ни отнеме много време да им кажем що за червей си, нито пък на тях ще им коства кой знае какво, за да ти направят живота много, много сложен. Виждаш ли... сред Безстрашните, като ти лепнат една репутация, повечето са склонни да се придържат към нея.

– Ще започнем с всичките ти потенциални работодатели – казва Шона. – Началниците в контролния център са грижа на Зийк, аз пък ще поема шефовете на оградата. Тори познава всички в Ямата. Фор, ти си приятел с нея, нали?

– Да, така е. – Приближавам се до Питър и накланям глава настрани. – Ти може и да си способен да причиняваш болка, послушнико, но ние сме способни да превърнем живота ти в ад.

Шона маха ножа си от окото на Питър.

– Помисли си за това.

Зийк пуска блузата му и я приглажда все така усмихнат. По някакъв начин комбинацията от неговата лъчезарност и свирепостта на Шона е достатъчно странна, че да стане плашеща. Зийк помахва на Питър с ръка и тримата излизаме от стаята.

– Ти искаш при всички положения да говорим с хората, нали? – пита ме той.

– О, да – кимвам. – Непременно. И то не само за Питър, но и за Дрю и Ал.

– Ако той оцелее след инициацията, най-случайно ще го спъна и ще падне право в Бездната – казва Зийк с обнадежден глас и прави жест надолу с ръка.

+ + +

На следващата сутрин около Бездната са се струпали хора и всички са тихи и неподвижни въпреки привлекателната миризма на закуска, идваща от столовата. Не ми е нужно да питам за какво са се събрали.