ФОР

Затичвам се надолу към Ямата и по пътя ми се разпиляват малки камъчета. Дишам бързо и тежко, но равномерно.

Три високи силуета в тъмни дрехи стоят близо до парапета долу. Обиколили са четвърта по-малка мишена и въпреки че не мога да различа много оттук, лесно разпознавам битката, когато я видя. Тоест щях да я нарека битка, ако не бяха трима срещу един.

Един от нападателите се обръща, забелязва ме и побягва в обратната посока. Когато се приближавам, виждам как следващият вдига във въздуха мишената си и я провесва над Бездната.

– Хей! – изкрещявам.

Зървам руса коса, но не мога да различа нищо друго. Спускам се върху друг от нападателите – разпознавам Дрю по оранжево-червения цвят на косата – и го блъсвам в парапета. Удрям го по лицето веднъж, после втори и трети път, той се свлича в несвяст и го изритвам, без да мисля, не съм в състояние да мисля.

– Фор. – Гласът ù е тих и неравен и е единственото нещо, способно да ме достигне в този момент. Тя се държи за парапета и виси над Бездната като парченце стръв на куката на въдица. Другият, последният нападател, е изчезнал.

Дотичвам до нея, хващам я за раменете и я издърпвам и притискам към себе си. Тя заравя лице в рамото ми и сграбчва ризата ми с пръсти.

Дрю е в безсъзнание на земята и го чувам да ръмжи, докато я отнасям – но не в болницата, където другите ù преследвачи ще я потърсят, а в моя апартамент. Изблъсквам вратата, влизам и я полагам върху леглото. Прокарвам пръсти през носа и скулите ù, за да проверя за счупвания, после се навеждам и се заслушвам в пулса и дишането ù. Всичко ми се вижда нормално, стабилно. Дори цицината на главата ù не изглежда нещо особено, въпреки че е подута. Няма сериозни наранявания, но можеше и да има.

Когато се отдръпвам от нея, ръцете ми треперят. Не е сериозно ранена, но Дрю вероятно е. Дори не знам колко пъти го ударих, преди тя най-сетне да изрече името ми и да ме пробуди. И останалата част от тялото ми започва да трепери, но се уверявам, че под главата ù има възглавница, и излизам от апартамента, за да се върна при парапета край Бездната. По пътя се мъча да си припомня последните минути и да се сетя колко пъти ударих Дрю, а също и колко силно, но цялото нещо е изгубено в шеметния пристъп на гняв.

Чудя се дали и за него е било така – мисля си, докато си спомням дивия и безумен поглед в очите на Маркъс всеки път, когато се разгневеше.

Когато стигам до парапета, Дрю все още е там и лежи в странно смачкана поза. Хващам го за раменете и наполовина го нося, наполовина го влача към болницата.

+ + +

Когато се връщам в апартамента си, моментално влизам в банята, за да измия кръвта от ръцете си – няколко от кокалчетата ми са ожулени и разранени от сблъсъка с лицето на Дрю. Щом той беше там, другият нападател би трябвало да е бил Питър, но тогава кой беше третият? Не и Моли – силуетът беше твърде висок и едър. Всъщност има само един послушник с тези размери.