Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Нещо подобно — въздъхна Солвиц.
— А не можехте ли да ни признаете това още в самото начало? Срам ли ви беше или какво?
— Не-не, вие просто нямаше да ме разберете…
— Не вярвам — неочаквано каза Мета. — Отново не вярвам.
Солвиц я погледна някак обидено и същевременно злобно. Още секунда и отново щеше да започне стрелба, но в този момент Троу се хвана за сърцето и, прибелил очи, се свлече на пода.
— Боже мой — възкликна Солвиц. — Трябва веднага да му направя инжекция.
— Какво му става?! — буквално изрева Язон.
Той вече едва се сдържаше, а Мета, разбира се, вече беше с пистолет в ръката. Язон неочаквано си спомни, че още нито веднъж не са пробвали пистолетите тук, а като се има предвид, че на това място по определение не трябва да се прави нищо лошо…
— Какво му става, какво му става! — подигра го Солвиц.
Той се суетеше около Троу, допирайки аптечната ту до едно, ту до друго място в непонятна последователност.
— Още не се е оправил напълно, това му става. Нямаше защо да стреляте в главата му и то с куршуми дум-дум! Това ми било приятели!
— И таз добра! Вие собственоръчно и поголовно сте изтребили своите приятели, ако съм разбрал правилно — защити се Язон. — А сега забъркахте и нас в идиотските си истории. Нямате никакво морално право да ни правите забележки на нас с Мета! По-добре кажете кога Троу окончателно ще се възстанови, за да можем да се разкараме оттук и тримата.
— Скоро ще се възстанови той — каза Солвиц, после помълча и добави: — Само се опасявам, че няма да му се наложи да се разкара оттук. Досега създадените от мен хомункулуси можеха да съществуват само в пределите на този свят, в границите на моята енергетическа обвивка.
— А така! — обърка се Язон. — Да не би и ние с Мета да сме нещо като хомонкулуси?
— Не, разбира се — Солвиц като че се разсърди. — Само дето ви направих безсмъртни.
— Това пък защо?
— О, Господи! Нали тайната на безсмъртието може да се доверява само на безсмъртни. Слушайте, Язон, струва ми се, че започнах да се уморявам не само от женските емоции на Мета, но и от вашите детски въпроси. Ето сега Троу ще дойде на себе си и всички заедно ще отидем в библиотеката. Искам най-после да се ориентирате във всичко по реда на нещата. Ще считаме, че периодът на предварителна подготовка е завършен.
И в същия миг, като по поръчка, Троу отвори очи и пресипнало, но ясно помоли:
— Вода, моля ви!
Деветнадесета глава
Това, което доктор Солвиц наричаше библиотека, приличаше повече на команден център на малък звездолет, а още повече (Язон не се досети веднага къде беше виждал подобно нещо) — на радиостудио. Тясна кабина със звукоизолирани стени, две кресла, пред всяко — маса с микрофон и слушалки с тънки дълги кабели (за да можеш да ставаш и да се разхождаш ли?), на наклонения пулт — малък комплект индикаторни лампички и плъзгачи, погледа зад дебело стъкло още едно помещение с голяма карта-схема неизвестно на какво, заемаща цялата стена, подът — мек, влакнест, а таванът — порест като сюнгер. И толкова. Въобще — „ретро“.
Язон вече бе седнал на предложеното кресло и до него се бе разположила Мета, когато най-сетне си спомни: много подобна „радиокабина“ имаше на Скоглио — дива студена планета, известна в цялата Галактика със своята школа за пилоти, където цяла година и половина се обучава Язон дин Алт. Паметна плоча с името му засега там нямаше, но някога със сигурност ще има. Тази странна планета бе покрита с непристъпни скалисти планини и само тук-там езера с бистра вода и хвойнови гори по бреговете разнообразяваха пейзажа й. Океани и пустини съвсем нямаше. Но не само природата й беше необикновена. Там хората говореха на старинен италиански език, а пилотската школа наричаха най-често просто „Скуола“. Имаше и множество прекрасни космодруми, както и изпитателни стендове за най-новите образци пилотирани апарати, както атмосферни, така и космически. На планетата не се използваше нито пси–, нито видео-връзката. Общуваха постарому и радиостанцията, обслужваща цялото полукълбо, беше почти свещено място.
Нима и интериора на радиокабината доктор Солвиц бе измъкнал от паметта на Язон?! Не можа дълго да разсъждава над това — започна инструктажът.
Троу послуша половин минута, прозя се и каза небрежно:
— Това вече съм го минавал. Дерзайте, приятелчета! Отивам да се разтъпча.