Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
„Ето че се раздрънка. Всичко казано дотук не е било главната тема: нито смъртта в пламъка на гигантския взрив, нито сътрудничеството му при решаване на техническите проблеми, нито пък световното господство в общоприетото му тълкуване. Нещо съвсем друго вълнува загадъчния доктор Солвиц и го привлича в добрата стара Галактика. Ех, да можеше да разбере какво именно, преди старият хитрец да пробута поредната си версия и да обърка нещата още повече! А дали да не се опитам да го изкарам от релси с неочакван въпрос?“
— Аз знам кое е най-важното, което имате да ни обяснявате преди всичко — обяви Язон. — Защо тук винаги става нещо невероятно веднага щом запаля цигара? Кажете!
— О, Господи! — възкликна Солвиц. — Това са изцяло случайни съвпадения! Освен първия път. Внимателно го анализирах и разбрах, че моите кошмарни пазители, които са ви обработвали там горе, са реагирали на тютюневия дим като на миризмата на стопанина — аз винаги съм обичал да пуша. Помните ли как престанаха да ви тормозят, дори ви пуснаха вътре, като ви приспаха за всеки случай?
— Помня. Те наистина ли действат винаги независимо от вас? — искаше да уточни Язон.
— Д-да — забави се само за секунда с отговора си Солвиц и продължи: — Та така. Аз все пак искам да разберете причината за моята неунищожимост и да престанете да тренирате стрелба по подвижни мишени. Имам не просто много тела. Цялата тази планета, по-точно всичко живо върху нея — това съм аз, Теодор Солвиц, лично! И не се опитвайте да намерите някакъв единствен мозък или микродиск, или монокристал, в който уж се пази моят интелект, моята памет, моята безсмъртна душа. Такъв обект в пространствено-локализирана форма не съществува. Моят разум е разпилян, разпратен, размножен из цялата планета — от центъра до повърхността. Да, той е разпределен неравномерно, но това е друга тема за разговор.
Хилядолетия от своя живот отделих за изучаването на човешката природа. Не всичко разбрах, но все пак се научих да пресъздавам хора по предварително записана схема. Не крия, че това стана възможно само благодарение на тесния контакт с технология на друга вселена. И аз установих такъв контакт, въпреки че ми беше страшно. Не, „страшно“ не е подходящата дума. От страха като такъв отдавна се бях избавил. Просто „не трябваше“ да се прави контакт с другата вселена. Ако имате някаква представа от история, знаете за религиозното табу при древните. Много отдавна, наричали подобен контакт „да продадеш душата си на дявола“. Очевидно и в древни времена неколцина са успели да се докоснат до друг свят и това е било под строга забрана, считало се е за страшен грях. Днес ние с вас гледаме на всичко по друг начин, но мисля, че разните благородни организации от типа на Специалния корпус и сега биха ми забранили да си пъхам носа там.
— Вие смятате, че това е неправилно? — попита Язон.
След официалното встъпване на Пир в Лигата на Световете, като човек, формално облечен в планетарна власт (каква ти планета — седемнадесет хиляди жители), Язон бе допуснат до секретната информация за съществуването на Специалния Корпус. Към всякакви организации за полицейски надзор Язон от малък се отнасяше, както се казва, нежно и трепетно, но галактическият размах на новата спецслужба не можеше да не му направи впечатление. Ето защо, сега той беше готов по-скоро да застане на страната на Специалния Корпус, отколкото веднага да се съгласи с мнението на типичен представител на съвременната самозабравила се наука.
— Полицията може да поставя бариери пред едни или други направления на социалното развитие — назидателно поясни Солвиц, — но да възпрепятства движението на научната мисъл, да ограничава свободния полет на интелекта — това винаги е безнравствено.
Троу кимаше и се съгласяваше със Солвиц с голям ентусиазъм. Язон си позволи за себе си да се усъмни в правилността на това максималистично твърдение. Но не се зае да спори — просто върна разговора към началото:
— И какво? Вие се научихте да пресъздавате хора…