Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Това не е Троу — прошепна Мета, щом останаха сами.
— Мислиш, че е андроид?
— Не, мисля, че е все същият Солвиц.
— Неочакван завой на мисълта — замислено изрече Язон, — чисто женски извод, макар и напълно логичен…
— Той сам каза, че има много тела. Какво би му попречило да се представи като Троу?
— Може, може. Във всеки случай не си струва да оставаме тук прекалено дълго. Всъщност само исках да ти кажа, Мета, не започвай да стреляш преждевременно. Иначе никога няма да разберем кой е тук главният и какво изобщо става.
— Не се тревожи, след тази нощ с мен е станало нещо. Ти забеляза ли, че пистолетът даже не скочи в ръката ми в момента, в който се досетих? Научих се да се сдържам. Аз се научих!
И тя се усмихна като прилежна ученичка, взела важен изпит.
— Приятели — посрещна ги Троу с уморен тъжен поглед, — само не ми казвайте, че там в банята сте правили любов. Вие просто решихте, че аз не съм аз и побързахте да обсъдите възникналия проблем. Наистина тук е пълно с андроиди и аз самият отначало си помислих, че тялото ми вече не е истинско. Още повече, че се свестих не върху операционна маса, а в някакъв странен контейнер. Лежах като гъсеница в пашкул, докато не се излюпих на бял свят. След това порязах кожата си на различни места. Уверявам, ви — тъканите ми са истински, даже кости имам. Наистина, всичко зараства много бързо, но това вече са особености на местната обстановка. Солвиц даже ме уверява, че вече съм безсмъртен. Не бих искал да разбивам черепа си, за да демонстрирам на приятелите си, че вътре има човешки мозък, а не зелено желе биомаса. Засега не съм готов да умра в името на истината. Честно казано, бих предпочел да живея в името на нейната победа. Да имате нещо против?
— По този въпрос — не — каза Язон. — Но ние искаме да се измъкнем оттук.
— Измъквайте се — Троу махна с ръка с досада. — Току-виж, доктор Солвиц ви помогнал.
„О, чернота пространствена! — помисли Язон. — Кой от нас е луд?“
— Колко дни вече си тук? — сети се за важния въпрос той.
Троу се замисли.
— Към петдесет дни, навярно.
— И досега нищо не си успял да разбереш?
— Защо нищо? — обиди се Троу. — Разбрал съм повече от вас.
— Ти дори не си разбрал, че доктор Солвиц е стопанин на този свят?
— Бил е стопанин — проговори Троу многозначително. — Сега е просто лекар.
Това твърдение предизвикваше размисъл и Язон още не беше решил какво да отговори, когато, без да изчаква отговор на лекото си почукване, влезе самият Теодор Солвиц.
— Троу е абсолютно прав — заяви той. — Добро утро.
След това любезно се поклони на всеки от присъстващите.
— Аз наистина съм само един лекар. Е, не съвсем обикновен, разбира се, защото лекувам всичко — и хора, и животни, и растения, даже и вещи. Помните ли как поправих вашите скафандри? А у хората мога да излекувам не само телата, но и душите. Знаете ли къде са вашите души? На някои са в петите им, на други — в стомасите, на някого — в гениталиите, но особено красиво е, когато душата обитава сърцето. Където между другото не е никак уютно. Кръвта се плиска навсякъде, клапани шляпат: шлюп-шляп, туп-туп… — Той надникна в кухнята. — Вие закусихте ли вече? С удоволствие бих изпил чаша кафе сега. Какво седите такива объркани? Хайде да си поговорим по човешки най-после!
Кафето се оказа превъзходно. Проясняваше мозъка и изпълваше стаята с чуден аромат. При такова кафе не вървеше да се карат или да спорят, то искаше просто бавна, приятелска беседа, настройваше те да пофилософстваш, да поговориш за вечното, да убеждаваш събеседниците си в очевидни истини и да се радваш на взаимно съгласие.
Нещо такова се получи, или поне така изглеждаше.
— Господа — говореше Солвиц, пуфтейки с пурата си, вече не плашеше никого. — Ако сте ме слушали поне малко внимателно, сте разбрали, че нито веднъж не съм ви излъгал, просто всеки път съм ви казвал част от цялата истина. Истината не бива да бъде излагана изцяло и изведнъж. Прекалено големият обем от нова информация може да предизвика ефект, по-страшен и от предозировка на силно лекарство. Така че се старах да ви въвеждам в нещата постепенно. За да се окажете, в крайна сметка, способни да възприемете адекватно главната ми идея. Но за всичко си има време. Сега е моментът да ви кажа друго много важно нещо.
Троу слушаше доктор Солвиц с подчертано внимание и драскаше нещо в малък бележник, като че конспектираше лекция. Докато отпиваше на малки глътки от кафето си, Мета не откъсваше поглед от оратора. В очите й се четеше откровено удивление. Тя се чудеше не на ставащото наоколо, а на своите изключително миролюбиви чувства. Язон пък се стараеше да не се поддава на приспивната магия на обстановката и постоянно в очакване на някакъв трик пушеше любимата си цигара, изпускаше димни колелца към тавана, хвърляше от време на време поглед към Солвиц и мислеше, мислеше…