Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Тогава Мета го погледна безпомощно и заплака. За втори път Язон я виждаше да плаче. Желязната лейди, амазонката, първият боец между жените на Пир и далеч не последният сред мъжете.
— Включвайте — махна Язон на Солвиц, доколкото му позволяваше ръката, вързана с гривната на елекро-датчика. — Включвайте, всичко ще бъде наред.
Той включи.
Беше странно усещане. Отначало розова мъгла, съвсем уютна и комфортна, ритмична музика, обливащи тялото вълни топлина, после — приятен женски глас, многократно повтарящ точките на генералния каталог и дублираща светлинна информация пред очите — на есперанто. От любопитство Язон поиска превод на италиански (спомени от младостта!) — и преводът беше направен мигновено. В края на краищата избра като език за четене кой знае защо именно датския и започна да разлиства страниците, отваряйки директории и файлове само с едно движение на ресниците. Информацията се подаваше в удивително компактен и удобен за възприемане вид, а в някакъв момент Язон осъзна, че не може да идентифицира езика на изложението. Очевидно сведенията вече постъпваха на подсъзнателно ниво, без да ползват знакова система. Това беше забавно, но той все пак се върна обратно — в света на конкретните символи и термини.
Язон бързо разбра принципа на обучение в библиотеката на Солвиц и за броени минути (поне така му се стори) научи историята на създаването и общото устройство на най-големия в Галактиката изкуствен астероид. Като начало това беше най-важно. Хитрия Теди не беше засекретил информацията за пътищата за излизане в открития космос и причините за отказа на главния шлюз скоро станаха известни на Язон — все същите черни твари бяха изключили автоматиката. Станаха му пределно ясни и мястото на разположение, както и принципът на действие на резервното устройство за излизане в космоса. И какво? Спасението им сега е само въпрос на техника ли? Не може да бъде! Ако Солвиц бъде разглеждан като приятел, той би трябвало да е пълен идиот или окончателно изкукуригал дъртак. Какво му е пречело да надникне в тези файлове и сам да намери най-простия изход в пространството?
Ако пък Солвиц е враг, достъпът до подобни сведения може да означава само едно: старият бандитски номер — абсолютна откровеност преди убийството, като някакво изтънчено изтезание, последна възможност за демонстрация на сила — т.е. искаш да научиш тайната — ето ти я, и без друго няма да ти потрябва…
Тази мисъл парна Язон. Той изкомандва в микрофона „стоп“ и дръпна левия плъзгач към себе си. Никой не му попречи. Странно. Отново седеше в уютната „радиокабина“, напомняща за младежките години в Скоглио, а до него седеше Мета. Отпусната в креслото, тя изглеждаше безметежно заспала с кротка усмивка на устните. Но след това нещо, може би неволен телепатичен сигнал от Язон, я стресна и я върна към реалността по същата обозначена от Солвиц схема — микрофон, плъзгач, наушниците на масата. Дори не се наложи да измъква електродите с иглите.
— Всичко наред ли е? — попита Мета.
— Като че да — нерешително отвърна Язон.
— Интересно ли е? — зададе тя нов въпрос.
— И още как! Според мен много.
— Тогава продължаваме обучението!
Неочакваният ентусиазъм на Мета го зарази и той вече беше готов отново да се потопи в информационния сън, когато тя го дръпна за ръкава:
— Почакай, Язон, ако ти се струва, че измъкването оттук е много просто, чети внимателно допълнението към инструкция номер тридесет и девет от пета глава на общия технически паспорт.
— Тридесет и девет? — шашнато попита Язон. — Аз се добрах едва до тридесет и седми.
— Много лошо — скара му се Мета. — Там има и други приложения.
Той отново се гмурна в потоците информация и много скоро разбра, че всички тези етапи Солвиц вече е минавал преди него, докато е търсел пътечка за изход от безкрайната объркана битка със собствената му злоба и подлост. Но обиколни пътища нямаше, трябваше последователно да се изминат всички стадии на логическо осмисляне на възникналата ситуация. Той се катереше по тези стадии като алпинист по отвесна скала и това с всяка крачка ставаше все по-трудно и по-трудно. Настъпи чисто психологическа умора. Да се поразходи? Почивка? Е, не! После едва ли ще може да се втурне в търсенето с предишния ентусиазъм. А и въобще е много лесно да изгуби нишката на започнатото вече дирене.