Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Нима в това е смисълът на човешкия живот? — нападателно запита Мета.
— За някои — безусловно — усмихна се доктор Солвиц със своята неповторима тъжна усмивка. — За мен не. Аз просто си почивам тук. Вие, според мен, също. И въобще няма такова понятие „цел на човешкия живот“. Всички имат различни цели. За моята ще поговорим по-късно. А вашата… Кажете ми, често ли се замисляте…
— Чакайте, чакайте! — прекъсна го Язон, опасявайки се да не би милият философски разговор да ги отведе в съвсем друга посока. — Вие не довършихте за тези твари на повърхността. Какво са все пак те? Специално създадени нови видове отбранителни оръжия или, пардон, фекалиите на вашия мозък?
— И едното, и другото. Едновременно, приятелю мой Язон.
— Да допуснем. Обаче тогава нещата ви нещо не се връзват. Оръжия се създаваха в самото начало за защита от вашия дявол, а отделянето на интелекта е станало много по-късно, когато вече сте се връщали оттам насам. Правилно ли съм запомнил?
— Да, но вие не вземате предвид това, че нещата са много по-сложни. Някак си ви мързи да помислите по-задълбочено… Опитайте се! В свят, където числото „пи“ се равнява точно на две, с такава субстанция като времето също стават странни неща. При прехода оттам-насам даже причините и следствията често сменят местата си.
— Тогава наистина не си е струвало да си пъхате носа във вселената на дявола.
Тези думи бяха произнесени от Троу и всички се учудиха. А той добави:
— Аз се отказвам да правя наука в свят, където са нарушени причинно-следствените връзки.
— Напразно — спокойно възрази Солвиц. — Истинският учен от нищо не се отказва.
Язон се усъмни в основателността на този ясен постулат. Доктор Солвиц отново все по-малко му харесваше, но сега главната му задача бе да разбере какви са онези твари на повърхността. И Язон с достойна за целта упоритост връщаше отново и отново техния разговор в нужното русло.
— Значи вие развъдихте върху повърхността на астероида тези гадости и заедно с тях, като със скъп подарък за стари приятели, се отправихте към родните земи. Много благородна стъпка, драги ми Теди.
— Само не ме иронизирайте и не ми проповядвайте морал! — скара се Солвиц. — Първо, аз действително не си представях — и досега не си представям, какви могат да бъдат последиците от срещата на хората с цялата тази, както казвате, гадост. Второ, от елементарна предпазливост залях всичко това с вода и я замразих по най-необичайния начин. И трето, вече ви обясних — отначало моята охрана там, на повърхността, ми се подчиняваше безусловно и едва по-късно започна да се държи… малко така.
— Кога точно се случи това? — бързо попита Язон, усетил, че тук се крие нещо важно.
— Ами-и… — някак странно се запъна Солвиц. — Бях доближил тогава до една звезда…
— До коя именно? — Язон вече беше поел инициативата и сега водеше истински разпит.
— О, боже! Не помня, наистина не помня. Страшно се изплаших тогава, защото от разтопилия се лед се откъсна една черна… не лента като лента, не петно като петно, такова нещо никога преди не бях виждал. То въобще не ми се подчиняваше, беше нещо съвсем независимо от мен и отлетя в космоса. Триста години след това не смеех да се приближа до никоя звезда. Наистина се страхувах. Аз, отвикналият от всякакъв страх, разбрах какво е страх отново. Не исках повече да събуждам чудовищата, отгледани в тъмните недра на моята собствена душа, но по едно време си дадох сметка, че те вече са събудени. По-точно, усетих излъчването. Повърхността на моя астероид започна да излъчва. Отначало много бавно, но процесът стана необратим и неуправляем. Трябваше да викам помощ отвън.
— Защо не я поискахте по общоприетия начин, т.е. чрез радиосигнал?
— Отправях обикновени радиосигнали — отвърна Солвиц обезсилено. — Но това там ги превръщаше в свое дяволско излъчване. А по-късно, когато вие вече проявихте инициатива, аз се изхитрих да отправя насрещна шифрограма. Може би някой вече я е дешифрирал. Молех за помощ лично вас, Язон.
— И сега какво? — Язон започна да осъзнава смисъла на последните откровения на Солвиц, но засега не се решаваше, отказваше да им повярва. — Вие, значи, сте пленник на собствените си фекалии и като не знаете как да ги победите, ми предлагате аз да го сторя. И засега нямате възможност да ни върнете обратно? Така ли да разбирам?