Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
— Съвсем си откачил, Морфа.
— Така да е. По дяволите тая стара брава. С пикел можеш да я отвориш, ама с ключа — не. — Размърда ключа, после зарита вратата, докато най-накрая се отвори. Извади книжна салфетка от джоба си и я натъпка в гнездото за езичето.
Насмалко да го попитам не е ли опасно.
Той обаче ми отговори и без да му задавам въпроса.
— Проклетата бракма не ще да стои отключена. Бейкър, естествено, проверява дали е заключена, след като отворим сейфа. Не издавай гадните ми съмнения на Маруло, много те моля. Прекалено платежоспособен клиент ни е.
— Добре, Морфа — казах и се извърнах към моята си врата, на моята си страна на уличката, после се огледах за котарака, който все се мъчи да влезе, но него го нямаше.
Вътре магазинът ми се стори променен и непознат. Съзрях неща, които дотогава не бях забелязвал, а не виждах други, които преди ме притесняваха и дразнеха. И защо не? Сложи си нови очи — или поне нови очила — и хоп: пред теб се разкрива съвсем нов свят.
Капещият клапан на старото казанче в тоалетната съскаше тихичко. Маруло отказваше да смени клапана, понеже сме нямали водомер, та на кой му пука. Отидох до предната част на магазина и взех един маркиран килограмов топуз от старомодния кантар. В тоалетната го окачих над дъбовата дръжка на верижката. Казанчето се изпразни и продължи да шурти. Върнах се в предната част, но и оттам чувах как в тоалетната чиния водата ври и протестира. Този звук не можеш го сбърка с нищо друго. После нанизах топуза обратно на рамото на кантара и заех своето място на амвона си зад тезгяха. Паството по етажерките бе застинало в очакване. Бедните дяволи, няма как да избягат. Обърнах специално внимание на маската на Мики Маус, нахилила ми се от кутията в редицата на корнфлейксите. Напомни ми какво бях обещал на Алън. Намерих пръта, с който стигах до най-горните лавици, смъкнах една кутия и я мушнах под палтото ми в склада. Когато се върнах в амвона, отгоре ми се хилеше следващият Мики Маус.
Бръкнах зад консервите и измъкнах сивата платнена торбичка с дребните за касата, после се сетих за още нещо, бръкнах още по-навътре и напипах стария смазан револвер 38 калибър, който беше там, откакто се помня. Беше посребрен „Айвър Джонсън“, но повечето сребро се беше олющило. Пречупих го и установих, че гилзите са позеленели от медния окис. От древната смазка барабанът едва превърташе. Пъхнах дискредитиращото и вероятно опасно оръжие в чекмеджето под касовия апарат, извадих чиста престилка и я вързах около кръста си. Леко подвих горната част, та да покрива колана.
Има ли някой, който да не се е дивил на решенията, действията и кампаниите на могъщите личности на този свят? От разсъдъка ли са породени, или са продиктувани от целомъдрие, или една част от тях са плод на случайността, на фантазията, на мечтите, на историите, които сами си разказваме? Съвсем точно знам откога бях дал воля на въображението си, понеже всичко почна, след като Морфа ми формулира правилата за успешен банков обир. Предъвкал бях думите му с онова детинско удоволствие, което възрастните рядко си признават. Всичко се превърна в една игра, протичаща успоредно на живота на магазина, и в тази моя игра всичко, което се случваше, си идваше на място. Течащото казанче, маската на Мики Маус за Алън, описанието на отварянето на сейфа. Всички нови чупки и ъгли си идваха на място, като например книжната салфетка, напъхана в бравата на отсрещната страна на уличката. Самата игра постепенно нарастваше, но само в ума ми — до тази сутрин. Окачването на топуза от верижката на тоалетната бе моя първи физически принос към умствения балет. Изваждането на стария револвер бе вторият. Дойде време да се замисля и за подходящия момент. Прецизността на играта се засилваше.
И до ден-днешен нося големия сребърен железничарски часовник „Хамилтън“ на баща ми с дебелите му стрелки и едри черни цифри — прекрасен уред за измерване на времето, макар и не особено красив. Тази сутрин, преди да започна да мета магазина, го пъхнах в джоба на ризата си. Постоянно проверявах какво показва и точно в девет без пет отворих главния вход и започнах старателно да мета тротоара. Нямате си представа колко мръсотия се натрупва през един уикенд; от дъжда днешната се бе превърнала в тиня.
И какво изключително точно устройство е нашата банка — не пада по-долу от железничарския часовник на баща ми. В девет без пет господин Бейкър пореше вятъра откъм улица „Брястова“. Хари Робит и Идит Олдън сигурно го очакваха. Измъкнаха се заднешком от кафенето на „Фоурмастър“ и се присъединиха към него по средата на улицата.