Повелителка на реките

Говори така, сякаш става дума за някакво момичешко лекомислие. Сдържам усмивката си.

— Наистина — казвам. — За да бъда съвсем пряма, сър: омъжих се без позволение и се надявам, че ще съобщите новината на краля и ще говорите от мое име.

Настъпва мъчителна тишина. После той казва:

— Омъжихте се?

— Да.

Погледът му става пронизващ.

— И за кого се омъжихте?

— Човек от добро семейство…

— Но не и с високо потекло?

— Не. Само от добро семейство.

— И той е?

— Сър Ричард Удвил, от моето домакинство.

Развеселеното проблясване в погледа му изчезва мигом и той свежда очи към книжата на писалището пред него. Знам, че сигурно обмисля как да се възползва от глупостта ми.

— Предполагам, че това е брак по любов?

— Да.

— Не сте била заставена чрез убеждаване или сила? Извършено е законно, с ваше съгласие? Няма основания за анулиране или отхвърляне? Ако ви е прелъстил или дори заставил с настоявания, той може да бъде арестуван и обесен.

— Не съществуват основания за отхвърляне, и не търся основания. Това е избраният от мен съпруг, това е брак, който желаех.

— Желание? — пита той студено, сякаш никога не го е изпитвал.

Принуждава ме да бъда безсрамна.

— Желание — потвърждавам.

— Този човек заслужава поздравления; мнозина мъже биха се радвали да бъдат обект на вашето желание. Всеки мъж би бил щастлив да чуе вашето съгласие за брак. Всъщност съветът вече обмисляше кой да бъде следващият ви съпруг. Бяха предложени няколко имена.

Прикривам една усмивка, когато чувам това. Други съветници освен него, кардинал Боуфорт и херцог Глостър почти не съществуват. Ако са били предложени имена, тогава нищо чудно да ги е предлагал той.

— Въпросът вече е уреден — заявявам. — Ние сме женени и споделили легло, не може да се направи нищо. Когото и да са ми избрали, твърде са закъснели с предложението. Омъжена съм за добър човек. Той беше много мил с мен след смъртта на милорд Джон.

— А виждам, че и вие сте била много мила към него — казва той с тих смях. — Изключително мила. Е, ще уведомя негова светлост краля, а вие можете да го помолите за прошка.

Кимвам. Ще ми бъде от полза, ако Уилям дьо ла Поул представи новината на краля. Кралят винаги е готов да се повлияе от мнението на последния, който е говорил с него, а тримата съветници се надпреварват кой да излезе последен през вратата.

— Мислите ли, че ще се ядоса много?

Кралят е петнайсетгодишно момче. Нелепо е да се боя от гнева му.

— Не. Но съм убеден, че съветниците му ще настояват да бъдете прогонена от двора, и ще ви наложат глоба.

Кимвам.

— Но вие бихте могли да ги убедите да проявят снизхождение.

— Ще ви наложат тежка глоба — предупреждава той. — В кралската хазна не достигат пари, а всички знаят, че разполагате със състоянието на Бедфорд. Да се омъжите без позволението на краля е сериозно нарушение. Ще кажат, че не заслужавате да задържите парите.

— Имам само вдовишкото си наследство — казвам. — По-голямата част от състоянието вече попадна в ръцете на краля, а той го раздаде на фаворитите си. — Не казвам: „И вие сте сред тях“, но и двамата знаем, че имам предвид точно това. — Братът на негова светлост, херцог Хъмфри, получи останалото, не задържах Пенсхърст.