Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— О, ще го преживеете — уверява ме тя и с едва доловимо махване на ръката обхваща в пренебрежителен жест тесните стаи; сгъваемите легла на момичетата в единия ъгъл; слугинските сламеници на пода в другия; бедната обстановка и мразовития студ в тази изба; влагата, просмукала се в каменните стени; пушливия огън; непоколебимия кураж на децата ми, които забравят, че някога са живели на по-добро място. — Това е нищо. Очаквам да се въздигнем от това положение.
— Как? — питам я невярващо.
Майка ми се навежда и приближава устни към ухото ми.
— Твоят съпруг не отглежда лози и не прави вино във Фландрия — казва тя. — Не чепка вълна и не се учи да тъче. Той подготвя поход, създава си съюзници, събира пари, готви се да нахлуе в Англия. Лондонските търговци не са единствените в страната, които предпочитат Йорк пред Ланкастър. А Едуард никога не е губил битка. Помниш ли?
Неуверено кимвам. Макар да е победен и в изгнание, съпругът ми наистина никога не е губил битка.
— Така че когато тръгне срещу войската на Хенри, дори и тя да е предвождана от Уорик и насърчавана от Маргарет д’Анжу, не мислиш ли, че ще победи?
Това не е същинско оттегляне преди раждане, не и каквото се полага на една кралица, с церемониално напускане на двора шест седмици преди датата на раждането, затваряне на прозорците и благославяне на стаята.
— Глупости — казва майка ми разпалено. — Та нима ти не се оттегли от самата дневна светлина? Затваряне и оттегляне преди раждането? Мисля, че никоя кралица досега не е била по-затворена от теб. Кой се е оттеглял за раждане в свято убежище досега?
Не е подобаващо кралско раждане, с три акушерки, две дойки, люлеещи се столове, знатни кръстници, отговарящи за детската стая жени, застанали да наблюдават отстрани, и посланици, които чакат със скъпи подаръци. Лейди Скроуп е изпратена от двора на Ланкастър да се погрижи да имам всичко, което ми е нужно, и си мисля, че от страна на граф Уорик това е великодушен жест към мен. Но трябва да въведа бебето си в света, без съпругът ми и придворните да чакат пред вратата, и без почти никаква помощ. Кръстниците му са абатът на Уестминстър и игуменът, а кръстницата му — лейди Скроуп: единствените хора, които са с мен. Наоколо ги няма нито великите лордове на страната, нито чуждите крале — обичайните кръстници за едно кралско бебе — а само добри и мили хора, които са хванати като в капан в Уестминстър заедно с нас.
Кръщавам го Едуард, както иска баща му и както предрече сребърната лъжичка от реката. Маргарет Анжуйска, чиято флотилия е задържана в пристанището от бурите, ми изпраща вест, за да ми каже да го нарека Джон. Тя не иска още един принц Едуард в Англия, който да съперничи на сина ѝ. Пренебрегвам думите ѝ, сякаш са изречени от незначителен човек. Защо да се вслушвам в предпочитанията на Маргарет Анжуйска? Съпругът ми го нарече Едуард, а сребърната лъжичка изплува от реката с името му отгоре. Той е Едуард и толкова: той ще бъде Едуард, Уелски принц, дори и ако майка ми е права и той никога не стане крал Едуард.
Помежду си го наричаме Бебето, никой не го нарича Уелски принц, и докато се унасям след раждането, с топлото му телце в прегръдките ми и полупияна от чашата, която ми дадоха да изпия при раждането, си мисля, че може би това бебе наистина няма да бъде крал. В негова чест не гърмяха оръдия, а по билата на хълмовете не бяха запалени празнични огньове. От фонтаните и чешмите на Лондон не тече вино, гражданите не са опиянени от радост, към великите кралски дворове на Европа не се носят с бясна скорост съобщения за появата му на белия свят. Сякаш раждам обикновено бебе, а не принц. Може би той ще бъде обикновено момче, а аз отново ще стана обикновена жена. Може би няма да бъдем велики, богоизбрани хора, а просто щастливи.
Зимата на 1470-1471 г.
Прекарваме Коледа в убежището си. Лондонските месари ни изпращат тлъста гъска, и моите момчета, малката Елизабет и аз играем карти. Аз успявам да изгубя от нея шест сребърни пенса и я изпращам в леглото развълнувана, че е сериозен играч. Прекарваме Дванайсетата нощ в убежището си, и с майка ми измисляме пиеса за децата с костюми, маски и заклинания. Разказваме им семейната история за Мелузина, красивата жена, наполовина момиче, наполовина риба, която обитава извора в гората и се омъжва за смъртен мъж по любов. Увивам се в чаршаф, който завързваме при краката, за да се образува голяма опашка, разпускам косата си и когато се надигам от пода, момичетата са омаяни от жената-риба Мелузина, а момчетата ръкопляскат. Майка ми влиза с книжна конска глава, залепена за дръжката на една метла, с палтото на вратаря и с книжна корона. Момичетата изобщо не я разпознават и гледат пиесата, сякаш сме платени актьори в най-великия кралски двор на света. Разказваме им историята за ухажването на красивата жена, която е наполовина риба, и как нейният любим я убеждава да напусне буйния си извор в гората и да рискува да излезе в големия свят. Разказваме само половината от историята: че тя заживява с него и го дарява с красиви деца, и са щастливи заедно.