Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Днес беше истински ужас, помисли си той. Крясъци отвсякъде. Енцо от Ню Йорк, който накрая беше успял да го намери. И Еди Ферантино в Лондон. Господ знае какво ли толкова беше свършил. Беше свободен, бял човек, на възраст над двайсет и една, който се беше изклатил с някаква жена и не беше казал на никого къде беше ходил. Сякаш беше някакъв ужас. Престъпление.
— Бихте ли искал да поръчате пиене, сър? — попита стюардесата. Изглеждаше, симпатична в своята спретната премяна от найлон.
Нормално веднага би му се приискало да я изчука, но главата му сега беше пълна с какво ли не и не й обърна почти никакво внимание.
— Само една кола — каза той.
Двете места до него бяха празни и това го зарадва. Надяваше се, че по-късно ще може да се излегне и поспи. Беше толкова уморен и му се искаше да си почине.
Чувстваше се неспокоен, че отива да се види с баща си. Енцо навярно щеше да се разкрещи за външния му вид. Не беше имал време дори да се подстриже и косата му сега беше дълга и гъста като на рокзвезда.
Така му се искаше да каже на Енцо Басалино да ходи да се чука някъде. Но не можеше. Добре знаеше, че не може. Но въпреки това не беше сигурен защо не може.
Когато огромният самолет се понесе по пистата, Анджело започна неусетно да мисли за Рио. Все пак определено беше жена за някого, например за човек като Енцо. Рио Джава имаше своя характер, беше оригинална. Правеше нещата по свой начин.
От друга страна, беше садистична кучка. Така се отнесе с него, че въобще не остана очарован от пиенето, което беше забъркала, както и от това, че го въвлече в нейната оргия с ония типове от личната й банда перверзници. С кого си мислеше, по дяволите, че има работа тя? Та той не беше някой смотаняк, хванат от улицата.
Почуди се дали тя ще го потърси. Бързото му отпътуване за Ню Йорк вероятно я беше изненадало. Навярно тя щеше да си помисли, че бяга от нея. Но защо? Нямаше от какво да бяга. Нямаше никакво значение, че някакъв си педи го беше направил с него. Голяма шибана работа. Повечето мъже поне веднъж бяха опитвали хомосексуалното преживяване през живота си.
Когато се замисли над това, по кожата му започнаха да пълзят приятни тръпки, от стомаха му започна да се излъчва топлина, която се разля по цялото му тяло и го завладя вълнение, пред което беше безсилен. Дълбоко в душата си разбра, въпреки че не искаше да го признае, че това беше нещо, което искаше да опита пак.
Лара отиде на летище „Кенеди“ да посрещне принц Алфредо Мазерини. Беше му се обадила по телефона, за да му каже, че й липсва. И въпреки, че той се намираше по средата на турнира по табла в Гщаад, беше обещал да долети при нея веднага.
Беше решила да посрещне самолета му, защото чувстваше нужда да се занимава с нещо. Толкова много мислеше напоследък, че чувстваше, че полудява. Ник Басалино беше в съзнанието й постоянно и просто не знаеше как да го забрави.
Принц Алфредо навярно щеше да я накара да забрави.
Сигурно, подигра й се някакъв вътрешен глас.
В този момент най-неочаквано се сблъска с Ник.
Двамата впериха поглед един в друг, напълно изненадани. Лара се усмихна, с което прогони напрежението от погледа си. Протегна ръка за обичайното си европейско ръкостискане.
— Да не би да се връщаш в Лос Анджелис? — попита тя с вежлив тон, добавяйки на себе си — „при Ейприл“.
— Не. — Той поклати глава отрицателно. — Брат ми пристига от Лондон. Ще го посрещна. А ти какво правиш тук?
— Ух… Имам приятели, които пристигат от Европа. — Сама не разбра защо не каза, че идва нейният годеник принц Алфредо Мазерини, римски принц, а не някакъв жалък полувъзпитан италианец янки като него.
Преди двайсет и четири часа двамата бяха заедно в леглото. Сега стояха на разстояние като възпитани непознати.
Ник погледна часовника си. Лара се огледа със смътната надежда, че може да види някого, който да я спаси от положението.
— Ще взема да отида да проверя как е полета на самолета, дали се движи навреме — рече той. — Ти кой полет чакаш? Кажи ми номера и ще видя и за твоя.
Тя му подаде лист хартия, на който бяха написани подробностите.
— Почакай тук — заповяда й той.
Веднага щом тръгна тя почувства безумно желание да хукне да бяга. Но й се стори твърде детинско. Загърна се с палтото си от рис и остана на място.
Той се върна съвсем скоро. Тя забеляза как жените се заглеждат в него, докато той се приближаваше. Беше такъв мъж, към когото обикновено поглеждаха два пъти. Всеки се припознаваше — актьор ли беше той или певец?