Великата китайска зоологическа градина

Си Джей тичаше бързо, но безшумно по дървената пътека. Дъските скърцаха под краката ѝ. Водата в блатото се плискаше от движението на крокодилите.

Хамиш и другите тичаха зад нея, като също се опитваха да не вдигат много шум.

Нощта вече се беше спуснала, но беше сравнително лесно да се вижда благодарение на множеството прожектори по ръба на кратера. Пълната луна беше скрита зад плътни буреносни облаци.

Първите дъждовни капки затупаха тежко върху дъските.

Си Джей тичаше и се ослушваше дали китайците са се усетили. Когато откриеха, че американците, станали свидетели на касапницата, не са елиминирани, щеше да настъпи истински хаос. Засега обаче всичко беше спокойно.

–           Си Джей Камерън – прошепна Го-Го, докато подтичваше до нея. – Позволи ми да отбележа, че си същинска Зина, шибаната принцеса воин! Добре се представи, Меденке.

–           Благодаря, Го-Го – каза Си Джей.

–           Наистина беше впечатляващо – обади се Грег Джонсън, когато се изравни с нея. – Къде се научихте да правите огнехвъргачки?

–           В часовете по приложна наука в гимназията – отвърна Си Джей. – Честно казано, исках само да ги подпаля, да създам някаква суматоха. Гранатите бяха... ами... – Тя не довърши. И не спомена, че ръцете ѝ още треперят. Никога не ѝ се беше случвало да убива човек.

–           Получиха си заслуженото – каза Джонсън и я погледна в очите. – Щяха да убият и вас, и всички ни. В момента въпросът е – и сега какво?

Си Джей се стегна.

– Сега трябва да се махнем – колкото се може по-далеч от блатото. Когато китайците разберат, че сме живи, ще пратят още войници, а. може би и вертолети.

–           Съгласен. – Джонсън се обърна към Го-Го. – Хей, ти. Колко хеликоптера имат военните ви тук?

–           Хей, тикво такава. Името ми е Го-Го или господин Го-Го, ясно? Да отговоря на въпроса ти. Общо седем хеликоптера – четири малки Z-10, два големи Ми-17 и един от онези наистина големите, с двете перки...