Великата китайска зоологическа градина

Полковник Бао отново изсумтя. Втори капитан дотича при него.

– Двамата американски журналисти бяха открити в станцията за управление на отпадъците. Живи са. В момента ги карат насам.

Бао махна с ръка.

– Не е нужно да ги водят тук. Не ми се вярва, че гостите ни ще се задържат още дълго. Малката им рекламна обиколка приключи. Наредете Улф и Пери да бъдат откарани до района за спешно евакуиране.

Докато полковникът казваше това, Патрик отиде при Си Джей и каза;

– Си Джей Камерън.

– Бен Патрик – отвърна тя. – Казаха ми, че си тук.

Доктор Бенджамин Патрик се усмихна. Все още

беше изумително красив, с външността на модел – сини очи, високи скули, волева челюст. Очилата го правеха да изглежда още по-секси.

Погледът му се плъзна по белезите ѝ. Не беше виждал Си Джей от инцидента.

– Чух за лицето ти – каза той. – Жалко.

Типично за Бен – Си Джей не можеше да определи дали иска да каже жалко, че е била ранена, или жалко, че красивото ѝ лице е обезобразено.

– Как върви изследването на вокализациите? – попита тя, за да смени темата.

– Изумителна работа – каза той. – Възможността на живота. Тук съм вече от шест години и проучванията са невероятни. Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации. Никога досега не съм виждал подобни животни. Те общуват. Всеки крясък и сумтене означават нещо. Живеят в строго йерархични групи, враждуват с други дракони. Абсолютно изумително.

– До днес – каза Си Джей.

Патрик се намръщи.

–Да. До днес. Но нашите китайски приятели са решителни, За тях това ще е временен неуспех, необходима загуба в похода им за осъществяването на мечтаната Велика драконова зоологическа градина.

Си Джей поклати глава.

– Неща като това не могат просто да се преодолеят. Повече от шейсет души са мъртви и журналисти от „Ню Йорк Таймс” бяха свидетели на това. Когато Улф и Пери се върнат в Хонконг, това ще стане най-голямата новина на света.

– И още как – обади се Хамиш.

Наблизо спря втори „Рейндж Роувър”.

Ху Тан слезе от джипа. Полковник Бао отиде направо при него с Патрик и двамата капитани. Последва бърза дискусия.

Си Джей ги наблюдаваше. Грег Джонсън неусетно застана до нея и каза тихо:

– Чудно ми е за какво си говорят.

– Да – съгласи се Си Джей. – Чудно ми е и за вас, господин Джонсън – добави тя, като продължи да гледа Бао, Ху Тан и Патрик. – Доста сте хладнокръвен в напечени ситуации и се проявявате като невероятно добър стрелец за обикновен „помощник; в посолството”. Какъв сте всъщност?

На лицето на Джонсън заигра иронична полуусмивка.

– И вас самата ви бива в напечени ситуации, доктор Камерън.

– Имам опит с крокодили, които искат да ми отхапят главата. А вие?

– Възможно е и аз да имам известен опит – каза Джонсън. – Макар че при мен заплахите бяха по-... човешки по природа.