Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Великата китайска зоологическа градина
Великата китайска зоологическа градина - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Великата китайска зоологическа градина

Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:

Добре дошли в ада – адски забавно е!
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 111
Перейти на страницу:

–           „Чинук” – сети се Джонсън.

–           Да, точно така. Той също е пълен с шибани оръжия. Драконите мразят хеликоптерите. Адски ги мразят. Виждал съм и няколко цивилни хеликоптера, но те идват само понякога и не са въоръжени, доколкото знам.

Джонсън се обърна към Си Джей. Продължаваха да тичат.

–           Значи ще се крием и ще избегнем залавянето. А после?

–           Първата ни работа е да намерим някакъв начин да се свържем с външния свят – работещ телефон или компютър. Трябва да повикаме помощ и да намерим къде да се скрием, докато някой не дойде да ни прибере – каза Си Джей. – Предполагам, че най-доброто място за криене е извън този кратер, така че след като намерим телефон, трябва да намерим начин да се махнем. Го-Го, къде е най-близкият телефон?

–           В казиното. – Го-Го посочи над тръстиките. – Там има много офиси и стаи с купища телефони и компютри.

–           Къде другаде? – попита Си Джей. – Искам няколко възможности.

Го-Го кимна към Драконовата планина, която се извисяваше в дъжда.

–           Планината. В станцията, на въжената линия има офис на поддръжката. Да не забравяме и кабинета на управителя на ресторанта.

Си Джей погледна към дисковидния въртящ се ресторант на върха на планината и каза:

–           Така, Колкото по-близо, толкова по-добре, така че тръгваме към казиното. Крием се, намираме телефон, викаме помощ, после се пръждосваме. Някой да е против?

Възражения нямаше.

–           Измъкването през деня ще е почти невъзможно – каза Джонсън. – Трябва да го направим през нощта, докато е тъмно.

Без да спира, Си Джей се обърна и прецени Джонсън, С прошарената си коса и изваяните си черти той съвсем не беше грозен, но в него имаше нещо повече. Нещо в будните му сиви очи.

– Добре – каза тя. – Щом бягаме от китайската армия в долина, пълна с дракони, време е да изясним нещата. Не си просто помощник на посланика, нали?

–           Аз съм заместник-шеф на отдела на Централното разузнавателно управление в американското посолство в Пекин – отвърна той. – Имам деветгодишен опит на терен преди да поема, това назначение и да ме пратят в Пекин, Трябваше да е безгрижна канцеларска работа. А виж ме сега.

–           Защо им е на ЦРУ да пращат агент в нова зоологическа градина? – попита Си Джей. – Управлението знаеше ли за драконите?

–           Не – твърдо рече Джонсън. – Не знаехме нищо за драконите. Знаехме за зоопарка, знаехме, че се строи, от години и че е с невероятни размери. Но китайците ни изненадаха с драконите. Държаха ги в пълна тайна. Изобщо не подозирахме.

–           Тогава защо са те пратили тук с посланика? – Си Джей погледна към Сайм, който тичаше зад тях.

–           Работата ми е да наблюдавам стратегическия ядрен арсенал на Китай и други екзотични оръжейни системи – каза Джонсън, – Една от причините китайците да запазят това място в тайна е в това, че то е построено на военна територия. Преди няколко седмици получих информация, че Втори артилерийски корпус на Народната освободителна армия, дивизията, която контролира ядрените и мощните конвенционални оръжия, е изпратила три шесттонни термобарични бомби на военното летище до зоологическата градина. Задачата ми беше да открия защо.

–           Значи тук има летище? – попита Хамиш.

–           На няколко километра на югозапад от основната долина – каза Джонсън. – Огледален образ на цивилното летище на източната страна, на което пристигнахме.

–           Какво е термобарична бомба? – попита Си Джей,

–           Най-мощното конвенционално оръжие след атомната бомба – отвърна Джонсън. – Мощността ѝ е приблизително четирийсет килотона. Често ги наричат вакуумни бомби. Първоначалният взрив изпарява всичко в радиус триста метра от епицентъра, а ударната вълна е много по-унищожителна – тя създава вакуум, който буквално изсмуква кислорода в радиус от шестнайсет километра. Всяко живо същество в този район се задушава, при това по ужасен начин. В някои доклади се казва, че вакуумът изкарва белите ти дробове направо през гърлото.

–           Чудна картинка – обади се Хамиш.

–           Значи става дума за грамадна гадна бомба – каза Си Джей.

–           Най-грамадната, която можеш да получиш, без да е атомна – потвърди Джонсън.

–           И китайците имат три такива тук?

–           Да – каза Джонсън. – Следя трите термобарични бомби, откакто китайците ги купиха от руснаците при една много потайна сделка. Знам серийните им номера, кодовете за изстрелване, дори кодовете за блокиране.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)