Великата китайска зоологическа градина

– О – каза Си Джей. Това обясняваше чисто новата туристическа екипировка на партийните величия.

Не беше никаква туристическа екипировка.

А ловджийска.

Обясняваше също и черната стая, през която бяха минали и в която се беше почувствала така, сякаш е зад кулисите на театър – защото тя беше задкулисно помещение. Именно от нея пускаха драконите в ловния парк. Докарваха ги в черната стая от Люпилния център и ги пускаха през маскираната врата или може би през други врати в страничните тунели.

„Просто да не повярваш”.

– Довиждане, Бен – каза Си Джей.

– Всичко добро, Си Джей – хладно отвърна Патрик. Си Джей отиде при останалите в микробуса. Колата беше съвсем нов модел „Фолксваген”, добре обзаведена, с кожен салон и климатична инсталация.

Тя се качи вътре и се отпусна в удобната хладна седалка, изтощена и потна.

Микробусът потегли по виещия се път към изхода на малката долина.

Излязоха от ловния парк и завиха наляво по околовръстния път.

Вече беше почти тъмно и пътят бе осветен от кехлибарени лампи. Буреносни облаци се трупаха пред пълната луна и я закриваха.

Си Джей видя светлините на стоповете на сребристия ВИП джип пред тях – пътуваше покрай северния край на голямата долина и тъкмо щеше да влезе в един тунел.

Затвори очи. Беше останала напълно без сили и сега, когато най-сетне бе в безопасност, си позволи да се отпусне и да се унесе от лекото поклащане.

Микробусът неочаквано зави и Си Джей усети как се накланя наляво.

Отвори очи.

Бяха направили рязък завой и бяха излезли от околовръстния път. Стоповете на джипа продължиха напред и изчезнаха в тунела.

„Странно” – помисли си Си Джей.

Знаеше, че не могат да се върнат до главния вход през западната страна на долината – кулата на административната сграда беше блокирала околовръстния път. Явно поради това се налагаше да минат по дългия маршрут по северната част на долината и да се спуснат покрай източната страна.

Започна да друса. Светлините показваха пътя пред тях – неосветена чакълеста алея, водеща към хотела казино.

– Видях площадка за вертолети при казиното – каза посланик Сайм. – Сигурно ни карат натам.

Микробусът продължи по неравната лъкатушеща алея, след което неочаквано зави по още по-неравен черен път и изведнъж се озоваха сред високи два и половина метра тръстики и мангрови дървета.

Започна да я обзема безпокойство.

– Загазили сме – прошепна тя на Хамиш.

– Какво имащ предвид?

– Не се връщаме в Хонконг.

Обърна се към китайския капитан Вонг, който седеше отпред при шофьора, и попита:

– Извинете, капитане? Къде отиваме?

– Минаваме напряко – кратко отвърна той.

Си Джей и Хамиш се спогледаха многозначително.

– Бъди нащрек – прошепна му тя.

– Ясно.

Навън вече бе съвсем тъмно, единствено подскачащите светлини на микробуса пропъждаха мрака.