Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Шофьорът рязко наби спирачки и всички леко залитнаха напред.
Вратата рязко се отвори и Си Джей се озова срещу дулото на автомат в ръцете на китайски войник с безизразен поглед. Втори войник държеше оръжието си насочено към останалите.
– Слезте с вдигнати ръце – нареди капитан Вонг. – Обиколката ви приключи официално.
33.
Естествено, американският посланик не се впечатли особено от насоченото в лицето му дуло.
– Какво правите!? – озъби се посланик Сайм.
– Слезте от микробуса – повтори капитанът.
Сайм и Джонсън слязоха с вдигнати ръце. Си Джей и Хамиш ги последваха.
Си Джей се огледа.
Висока стена от тръстика заобикаляше групата. Във въздуха се носеше зловонието на блато. В мрака се чуваше тихият плясък на вода и сумтене, което Си Джей познаваше – сумтенето на соленоводни крокодили.
Намираха се в тресавището западно от казиното – соленото блато до сладководното езеро.
Дървена пътека изчезваше в тръстиките пред нея. Беше издигната на около шейсет сантиметра над водата. Това бе алея за туристи, позволяваща на посетителите да направят приятна разходка над блатото.
Единствената светлина идваше от фаровете на микробуса. Над тръстиките се виждаше върхът на Драконовата планина. Осветяваха го прожектори, а въртящият се ресторант сияеше меко.
Китайците избутаха Сайм и Джонсън на пътеката, а след тях Си Джей и Хамиш. Бяха трима – капитанът и двамата пехотинци. Войниците бяха въоръжени с автомати Тип 56, китайски клонинг на АК-47, и носеха резервни пълнители и ръчни гранати на коланите си.
Докато вървеше, Си Джей забеляза първо един, после втори и трети крокодил да се промъква към тях в тъмната вода успоредно на алеята.
„Крокодилите знаят какво предстои – помисли си, – Китайците са го правили и преди”.
Изведнъж отпред се чу познат глас – гласът на Ейрън Пери,
– Чакайте, чакайте малко, моля ви, момент, сигурен съм, че можем... – бързо и отчаяно говореше той.
Алеята зави и Си Джей видя Пери и Сиймор Улф, бяха коленичили на дъските. Китайски войник стоеше с пистолет, насочен в лицето на Пери, докато втори покриваше Улф.
Бам!
Първият войник пръсна главата на Пери и тялото на блогьра падна на алеята, претърколи се и цопна в блатото.
Почти моментално голям, крокодил се хвърли напред, грабна трупа и го завлече в тръстиките.
Ужасената Си Джей преглътна с мъка. Значи това бе имал предвид полковник Бао, когато бе казал, че Улф и Пери трябва да бъдат откарани до „района за спешно евакуиране”. Това бе кодовото име на място за екзекуции.
– Това вече е прекалено – заяви високо Хамиш, – Не искам да умра по такъв начин.
Китайският войник зад него го смушка с автомата си и го принуди да продължи напред.
– Видяхме прекалено много – каза Си Джей, – Не могат да ни позволят да си тръгнем живи, А и няма никакви доказателства, че сме били тук.
Капитанът, който вървеше последен, чу думите ѝ и каза:
– Доктор Камерън е права. Тази зоологическа градена е бъдещето на Китай. Съществуването ѝ не може да бъде опетнено с отрицателни съобщения в западните медии. Никой не бива да научава какво се случи тук днес и никой няма да научи. Всички свидетели трябва да бъдат елиминирани. Министър Ху беше съвсем конкретен. Той ми нареди да ви събера е господин Улф и господин Пери, И аз ще направя точно това.
Си Джей си спомни казаното от Бен Патрик: „За тях това ще е временен неуспех, необходима загуба в похода им за осъществяването на мечтаната Велика драконова зоологическа градина”.
– Я чакайте малко! – Сайм явно си мислеше, че има някакво влияние. – Аз съм посланикът на Съединените американски щати. в Китай! Не можете да обясните изчезването ми току-така.
– Разбира се, че можем – спокойно отвърна капитан Вонг. – Непрекъснато се случват нещастни случаи, господин посланик. Автомобилни катастрофи, инциденти с малки самолети, свръхдози в хотелски стаи.
Си Джей се обърна,
– Бил Линч, Умрял е при разбиването на малък самолет в Китай. Били сте вие...
Вонг се усмихна.
– Уви, господин Линч стана свидетел на подобен инцидент, С по-малко смъртни случаи, но въпреки това грозна работа.
Отзад се чу боричкане, последвано от писклив мъжки глас.
– Не ме докосвай, шибан невежа такъв!
Го-Го беше избутан напред от един китайски войник.
– Го-Го... – промълви Си Джей, когато погледите им се срещнаха.
– Си Джей! Някакъв кретен казал на полковник Бао, че се познаваме, и полковникът реши, че трябва да умра с вас. Не можел да ми има доверие, че ще си трая. И знаеш ли какво? – Го-Го се изплю по пазача си. – Мръсният кучи син беше прав! Щях да разкажа.