Зовът на кукувицата

– Винаги си изглеждала прекрасно – увери я Бристоу с поруменяло лице.

– Много си мил – отегчено подхвърли Танзи Бестигуи.

Дойде келнерът да вдигне чиниите им.

– Та за какво говорехме? – обърна се тя към Страйк. – А, да, за апартаментите. Щеше да идва Дийби Мак... Само дето не дойде. Фреди беше бесен, че не пристигна, защото беше пратил рози в апартамента му. Голяма скръндза е Фреди.

– Колко добре познаваш Дерик Уилсън? – попита я Страйк.

Тя примигна.

– Ами... той е пазач, какво има да му познавам? Изглеждаше приличен. Фреди все казваше, че е най-добрият от всички тях.

– Така ли? И защо?

Тя вдигна рамене.

– Не знам, трябва да питаш Фреди. Желая ти успех – добави тя и се изсмя. – Фреди ще се съгласи да говори с теб на кукуво лято.

– Танзи – наведе се леко към нея Бристоу, – защо не разкажеш на Корморан какво си чула онази нощ?

Страйк би предпочел Бристоу да не се намесва.

– Ами... – подхвана Танзи – беше някъде към два през нощта, когато ми се допи вода.

Тонът ѝ беше равен и безизразен. Страйк забеляза, че още в самото начало тя вече променяше версията си, разказана пред полицията.

– Така че отидох до банята да пия и когато на връщане тъкмо минавах през дневната на път за спалнята, чух викове. Лула казваше „Късно е, вече го сторих“, после мъж изрече „Ти си проклета лъжлива кучка“ и след това... след това я бутна долу. Видях я с очите си как пада.

Танзи направи леко пърхащо движение с ръце, за да илюстрира думите си.

Бристоу остави чашата си, изглеждаше потресен. Пристигнаха основните ястия. Ърсула пи още вино. Нито Танзи, нито Бристоу докоснаха храната си. Страйк взе вилицата си и започна да се храни, като се стараеше да не показва колко му е вкусна салатата с цикория и аншоа.

– Аз изпищях – прошепна Танзи. – Не можех да престана да пищя. Изтичах навън от апартамента покрай Фреди и хукнах надолу по стълбите. Исках да кажа на пазача, че горе има мъж, та да го хване. Уилсън излезе от стаичката зад рецепцията. Казах му какво се е случило и той, глупакът, се втурна на улицата да я види, вместо да хукне право нагоре. Ако го беше сторил на мига, можеше да го пипне! Фреди слезе след мен и ми се разкрещя да се прибера в апартамента, защото не бях облечена. Тогава Уилсън се върна, каза ни, че тя е мъртва, и поръча на Фреди да повика полиция. Фреди буквално ме извлече нагоре, бях в пълна истерия, и набра 999 от дневната ни. После дойдоха полицаите. И никой не повярва и една дума от онова, което им разказах.

Тя отпи от виното си, остави чашата и добави тихо:

– Ако Фреди разбере, че говоря с теб, ще излезе от кожата си.

– Но ти си напълно сигурна, че си чула мъж горе, нали, Танзи? – намеси се Бристоу.

– Сигурна съм, разбира се – отвърна Танзи. – Нали току-що го казах? Твърдо имаше някой горе.

Иззвъня мобилният телефон на Бристоу.

– Простете – промърмори той и го вдигна, а после изрече: – Алисън... да?

Страйк чуваше плътния глас на секретарката, но не различаваше думите ѝ.