Зовът на кукувицата

– Дали ще можеш да разпознаеш гласа на мъжа, който е викал тогава, как мислиш?

– Съмнявам се – отвърна тя. – Знам, че беше мъжки глас, и толкова. Всеки може да е бил. Нямаше нищо необичайно в него. После се чудех дали е бил Дъфийлд – каза тя, втренчена напрегнато в него, – защото веднъж преди това бях чувала Дъфийлд да крещи от най-горната площадка на стълбището. Наложи се Уилсън да го изхвърли. Дъфийлд се опитваше да рита вратата на Лула. Така и не разбрах защо момиче с външността на Лула бе обвързано с такъв като него – вметна тя.

– Според някои жени е секси, но не и за мен – съгласи се Ърсула и изпразни бутилката вино в чашата си. – Намирам го вулгарен и направо ужасен.

– Че дори и пари няма – допълни Танзи и отново взе да върти пръстена си.

– Но мислиш, че не неговия глас си чула онази нощ?

– Ами както казах, може и неговият да е бил – нетърпеливо отвърна тя и вдигна слабичките си рамене. – Само че той има алиби, нали? Много хора твърдят, че не е бил близо до Кентигърн Гардънс, когато Лула е загинала. Част от нощта е прекарал у Киара Портър. Кучка такава – прибави Танзи с лека злобна усмивка. – Да спи с гаджето на най-добрата си приятелка.

– Нима са спали заедно? – попита Страйк.

– О, ами че ти как мислиш? – засмя се Ърсула, сякаш въпросът му беше крайно наивен. – Познавам Киара Портър, появи се в благотворително модно шоу, в чиято организация участвах. Тя е пълна въздухарка и уличница.

Пристигнаха кафетата заедно с карамеления пудинг на Страйк.

– Съжалявам, Джон, но Лула не показваше добър вкус в избора си на приятели – отбеляза Танзи, докато отпиваше от еспресото си. – Вземи Киара или онази Брайъни Радфорд. Не че ѝ беше точно приятелка, но аз на такава не бих се доверила за нищо на света.

– Коя е Брайъни? – попита Страйк неискрено заинтересуван, защото добре помнеше коя е.

– Художник гримьор. Взема скъпо и прескъпо тази проклетница – отвърна Ърсула. – Използвах услугите ѝ веднъж за бал на фондацията на Горбачов, а после тя разтръби на всички...

Ърсула млъкна рязко, остави чашата с вино и вместо нея взе тази с кафето. Въпреки че очевидно нямаше връзка с неговите дела, Страйк бе обзет от силно любопитство какво ли бе разтръбила Брайъни на всички, но в този миг заговори Танзи:

– А имаше и едно кошмарно момиче, което Лула мъкнеше в апартамента, помниш ли я, Джон?

Тя се бе обърнала очаквателно към Бристоу, но той не реагира.

– Нали се сещаш, една такава с ужасен цвят на кожата, която Лула водеше със себе си понякога. На скитница приличаше и буквално вонеше. Винаги можех да подуша кога се е возила в асансьора. Отгоре на всичко и в басейна я мъкнеше. Не знаех, че черните можели да плуват.