Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Бристоу замига бързо с пламнало лице.
– Един бог знае какво общо имаше Лула с нея – каза Танзи. – Няма как да не я помниш, Джон. Беше дебела повлекана. Изглеждаше малко ненаред.
– Аз не мога... – замънка Бристоу.
– За Рошел ли говориш? – попита Страйк.
– О, да, май така се казваше. Беше дошла на погребението – каза Танзи, – забелязах я. Седеше в дъното. И така недей да забравяш – впери тя настойчиво тъмните си очи в Страйк, – че всичко това трябва да си остане само между нас. Фреди в никой случай не бива да научава, че съм говорила пред теб. Нямам намерение пак да изживявам онзи кошмар с репортерите. Сметката, моля – излая тя към келнера.
Когато сметката пристигна, тя я предаде без коментар на Бристоу.
Докато сестрите се приготвяха да си тръгнат, като отмятаха на гърбовете си лъскавите си тъмни коси и обличаха скъпите си жакети, вратата на ресторанта се отвори, влезе висок и слаб мъж в костюм, огледа се и се насочи право към тяхната маса. Беше със сребриста коса, изискан на вид и безукорно облечен, а в бледосините му очи личеше известна студенина. Походката му беше енергична и целеустремена.
– Каква изненада – рече той безгрижно и спря между столовете на двете жени.
Никой от другите трима не беше забелязал приближаването на мъжа и всички освен Страйк демонстрираха едновременно шок и нещо повече от неудоволствие при вида му. За част от секундата Танзи и Ърсула замръзнаха и ръката на Ърсула увисна, докато вадеше слънчевите си очила от ръчната си чанта.
Танзи се съвзе първа.
– Сайприън – промълви тя и му поднесе буза за целувка. – Да, каква прекрасна изненада!
– Мислех, че ще пазаруваш, Ърсула, скъпа – каза той и остана с приковани в жена си очи, докато формално допираше устните си до двете бузи на Танзи.
– Отбихме се за обяд, Сайпс – отвърна тя, но лицето ѝ бе зачервено и Страйк усети необяснима враждебност да витае в атмосферата.
Светлите очи на по-възрастния мъж се насочиха изпитателно към Страйк, после се спряха върху Бристоу.
– Мислех, че Тони се занимава с развода ти, Танзи – подхвърли той.
– Така е – отвърна Танзи. – Това не е служебен обяд, Сайпс, а просто приятелски.
Той ѝ отправи смразяваща усмивка.
– Нека ви съпроводя навън, скъпи мои – каза им.
Двете сестри набързо се сбогуваха с Бристоу и без нито дума към Страйк се оставиха да бъдат подкарани навън от съпруга на Ърсула. Когато вратата се затвори зад тримата, Страйк попита Бристоу:
– Какво означаваше сценката?
– Това беше Сайприън – отвърна Бристоу. Изглеждаше превъзбуден, докато се занимаваше с кредитната си карта и сметката. – Сайприън Мей. Съпруг на Ърсула. Старши съдружник във фирмата. Не би му харесало Танзи да говори с теб. Питам се как ли е разбрал, че сме тук. Вероятно го е измъкнал от Алисън.
– Защо не би му харесало тя да говори с мен?
– Танзи е сестра на съпругата му – каза Бристоу, докато обличаше палтото си. – Няма да ѝ позволи да се излага отново, както би го приел той. Вероятно ще ми трият сол на главата, задето я убедих да се срещне с теб. Сигурно в момента звъни на чичо ми да се оплаква от мен.
Страйк забеляза, че ръцете на Бристоу трепереха.
Адвокатът си тръгна с такси, поръчано от метрдотела. Страйк се отдалечи от „Сиприани“ пеша и разхлаби вратовръзката си в движение. Бе толкова погълнат от мислите си, че от унеса му го извади шумен клаксон на кола, която не бе забелязал да лети към него, докато пресичаше Гровнър Стрийт.
При това напомняне, че излага на риск безопасността си, Страйк се отправи към бледата пастелна стена на спацентъра „Елизабет Ардън“ и се прилепи до нея, встрани от потока минувачи, за да извади мобилния си телефон. След като слуша известно време и натиска копчетата, успя да открие онази част от записаните показания на Танзи, отнасяща се до моментите, непосредствено предшестващи падането на Лула Ландри покрай прозореца ѝ.
...на път за спалнята чух викове. Лула казваше „Късно е, вече го сторих“, а после мъж изрече „Ти си проклета лъжлива кучка“ и след това... след това я бутна долу. Видях я с очите си как пада.
Почти долови лекото изтракване на чашата на Бристоу върху масата. Страйк върна назад и пак го изслуша.