Зовът на кукувицата

– Едно време това заведение беше пълно със забележителни хора дори по обед. Сайприън държи да ходи само в „Уилтънс“ с неговите костюмирани мъртъвци...

– Да не би Сайприън да е съпругът ви, госпожо Мей? – осведоми се Страйк.

Предполагаше, че ще я жегне, пресичайки невидимата граница помежду им, поставена от нея. Тя, разбира се, не бе на мнение, че седенето им на една маса му дава право да я заговаря. Смръщи му се и Бристоу побърза да запълни неловката пауза.

– Да, Ърсула е омъжена за Сайприън Мей, един от старшите ни съдружници.

– Така че се ползвам от семейното намаление при развода си – вметна Танзи с горчива усмивка.

– А бившият ѝ съпруг ще побеснее, ако тя отново въвлече пресата в личния им живот – поясни Ърсула, вперила пронизващ поглед в Страйк. – Опитват се да постигнат споразумение. Може да се отрази драстично върху издръжката ѝ, ако тази история отново излезе наяве. Така че по-добре бъди дискретен.

С невъзмутима усмивка Страйк се обърна към Танзи.

– Значи още нещо ви е свързвало с Лула Ландри, госпожо Бестигуи. Вашият зет работи с Джон.

– Никога не е ставало дума за това помежду ни – с отегчен вид промърмори тя.

Келнерът се върна да вземе поръчките им. Когато се оттегли, Страйк извади бележник и химикалка.

– За какво ти е това? – с внезапна паника попита Танзи. – Не искам нищо записано черно на бяло! Джон? – апелира тя към Бристоу, който погледна към Страйк смутено, сякаш му се извинява.

– Би ли могъл само да слушаш, Корморан, и по изключение да не си водиш бележки?

– Няма проблем – безгрижно отвърна Страйк, като извади мобилния телефон от джоба си и пъхна вътре бележника и химикалката. – Госпожо Бестигуи...

– Може да ме наричаш Танзи – уведоми го тя, сякаш това благоволение компенсираше възраженията ѝ срещу бележника.

– Много благодаря – отвърна Страйк с едва доловима нотка на ирония. – Колко добре познаваше Лула?

– О, почти никак. Тя живя там само три месеца. Бяхме само на „Здравей“ и „Приятен ден“. Тя не се интересуваше от нас, не бяхме достатъчно авангардни за нея. Честно казано, присъствието ѝ в сградата беше истинска тегоба. Пред входа вечно висяха папараци. Трябваше да си слагам грим дори когато отивах до фитнеса.

– В сградата нямахте ли фитнес зала? – попита Страйк.

– Ходя на курсове по пилатес при Линдзи Пар – раздразнено обясни Танзи. – И ти си същият като Фреди. Все ми опяваше, че не използвам залата с уредите и басейна в къщата.

– А Фреди колко добре познаваше Лула?

– Почти никак, но не поради липса на старание от негова страна. Беше си втълпил да я примами за участие във филм. Все я канеше у дома. Но тя нито веднъж не дойде. Беше я последвал в къщата на Дики Карбъри през уикенда преди смъртта ѝ, докато аз бях заминала с Ърсула.

– Това не го знаех – стреснато заяви Бристоу.

Страйк забеляза краткото подсмихване на Ърсула, насоченокъм сестра ѝ. Вероятно очакваше красноречив поглед в отговор, но Танзи не се отзова.