Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Извинете ме за момент – тревожно изрече Бристоу и стана от масата.
По гладките лица на сестрите пробяга злорадо изражение. Те отново се спогледаха и после за изненада на Страйк Ърсула го попита:
– Виждал ли си Алисън?
– За кратко.
– А знаеш ли, че са двойка?
– Да.
– Жалка история – коментира Танзи. – Тя е с Джон, а всъщност е луда по Тони. Познаваш ли Тони?
– Не – отговори Страйк.
– Той е един от старшите партньори. Чичо на Джон. Знаеше ли това?
– Да.
– Много привлекателен мъж. Не би погледнал Алисън за нищо на света. Така че тя се примири с утешителната награда.
Мисълта за обречената страст на Алисън очевидно пораждаше огромно задоволство у сестрите.
– Това сигурно е общоизвестна клюка в кантората? – попита Страйк.
– О, да – възторжено потвърди Ърсула. – Сайприън казва, че тя направо се излагала. Тичала като кученце подир Тони.
Антипатията ѝ към Страйк изглежда се беше изпарила. Той не беше учуден, сблъсквал се бе с подобно явление много пъти. Хората обичаха да приказват, съществуваха много малко изключения, въпросът бе как да ги накараш да го правят. Някои, и Ърсула очевидно беше от тях, бяха податливи на въздействието на алкохола, други обичаха да са център на внимание, а имаше и такива, които просто се нуждаеха от близостта на друго мислещо човешко същество. Част от човечеството ставаше словоохотливо само на своята любима тема: можеше да е тяхната собствена невинност или нечия чужда вина; колекцията им от кутии за бисквити отпреди войната или, както в случая с Ърсула Мей, безнадеждното увлечение на грозна секретарка.
Ърсула наблюдаваше Бристоу през прозореца; той беше на тротоара отпред, говореше забързано в телефона и крачеше нагоре-надолу. Вече с доста поразвързан език тя заприказва:
– Обзалагам се, че знам за какво му се обажда. Изпълнителите на завещанието на Конуей Оутс вдигат пара заради начина, по който кантората е водила делата му. Той беше едър американски финансист, нали сте го чували? Сайприън и Тони сън не ги лови по този въпрос и постоянно пращат Джон да изглажда нещата. Все Джон е този, който изтегля късата клечка.
Тонът ѝ беше по-скоро злорад, отколкото съчувствен.
Бристоу се върна на масата и изглеждаше притеснен.
– Простете, Алисън трябваше да ми предаде разни съобщения – обясни той.
Келнерът дойде да прибере чиниите им. Единствен Страйк беше опразнил своята. Когато сервитьорът се отдалечи дотолкова, че да не можеше да ги чува, Страйк каза:
– Танзи, полицаите са пренебрегнали показанията ти, защото са преценили, че не е имало как да чуеш онова, което твърдиш, че си чула.
– Обаче грешат – отсече тя с мигом изпарило се добро настроение. – Чух го.
– През затворен прозорец?
– Беше отворен – отвърна троснато, без да среща ничий поглед. – Стори ми се задушно и когато отивах да пия вода, отворих един от прозорците.
Страйк беше сигурен, че ако я притиска по въпроса, само ще я предизвика да прекрати разговора.
– Допускат също, че си взела кокаин.
Танзи изсумтя нетърпеливо.
– Това беше по-рано, по време на вечерята. Откриха го в банята, като оглеждаха апартамента. Семейство Дън са просто адски отегчителни. Всеки би хукнал да смръкне кокаин, та да изтърпи тъпите анекдоти на Бенджи Дън. Само че не съм си въобразила онзи глас горе. Там имаше мъж и той я уби. Той я уби – натъртено повтори Танзи, вперила гневен поглед в Страйк.
– А къде мислиш, че е отишъл после?
– Откъде мога да знам? Нали Джон ти плаща, за да разбереш тъкмо това. Измъкнал се е някак. Може да е излязъл през задния прозорец. Или да се е скрил в асансьора. Или да се е изнизал през подземния гараж. Въобще нямам представа как е излязъл, знам само, че беше там.
– Вярваме ти – тревожно се намеси Бристоу. – Вярваме ти, Танзи. Корморан трябва да задава въпроси, за да получи ясна картина как се е случило всичко.
– Полицията стори всичко по силите си да ме дискредитира – оплака се Танзи на Страйк, без изобщо да обръща внимание на Бристоу. – Пристигнаха твърде късно и онзи беше избягал вече, затова именно прикриха истината. Никой, който не е преживял онова, което на мен ми е минало през главата с репортерите, не може да разбере какво ми е било. Истински ад. Постъпих в клиника просто за да се махна от всичко. Умът ми не го побира как може да е законно всичко онова, което се позволява на пресата в тази страна. И то към някого, който казва истината, там е цялата ирония. По-добре да си бях държала устата затворена, нали? И така и щях да направя, ако знаех какво ме чака.
Тя взе да върти хлабавия диамантен пръстен около пръста си.
– Фреди спеше в леглото си, когато Лула падна, така ли? – попита Страйк.