Лунните градини

Татърсейл се замисли за младежа, когото бяха донесли в стаята й само преди час. След крясъка му в тъмната уличка, известил Пикър, че все още е жив, той беше изпаднал в несвяст. Единственото, което знаеше за Паран, беше, че е син на благородник, че идва от Унта и че е новият взводен командир за задачата им в Даруджистан.

— Тъй или иначе — каза Малът, след като пресуши чашата си — Хедж го държи под око. Може да се съвземе всеки момент, но не се знае в какво състояние ще е умът му. — Лечителят се ухили на Калам. — Хедж почва да го харесва кучия му син.

Убиецът изруга и Малът се ухили още повече.

Татърсейл повдигна учудено вежди.

Като видя физиономията й, Малът обясни:

— Хедж гледа улични псета — и други, хм, полезни твари. — Погледна към Калам, който отново беше започнал да крачи из стаята. — И в тая работа често е голям инат.

Ефрейторът изръмжа.

Татърсейл се усмихна, но щом мислите й се върнаха към капитан Паран, усмивката й угасна.

— Ще го използват — промълви тя. — Като меч.

Думите й отрезвиха Малът.

— В лечителството няма милост. Само пресмятане.

Гласът на Бързия Бен стресна и тримата.

— Покушението над живота му дойде от Сянка.

В стаята настъпи тишина.

Татърсейл въздъхна. Допреди малко беше само подозрение. Видя как се спогледаха Малът и Калам и се досети какво си казаха без думи. Където и да се намираше Сори сега, върнеше ли се, я чакаха трудни въпроси. И Татърсейл вече разбра — със сигурност, — че момичето принадлежи на Сянка.

— А това означава — продължи нехайно Бързия Бен, — че онзи, който се е намесил на страната на Паран, вече се е противопоставил пряко на Владението на Сянка. — Извърна глава и тъмните му очи пронизаха заклинателката. — Ще трябва да разберем какво знае Паран, щом се съвземе. Само че…

— Няма да сме тук — довърши вместо него Калам.

— И понеже Хеърлок ми е малко — измърмори Татърсейл, — сега искате да стана болногледачка и на това ваше капитанче.

Бързия Бен се надигна и изтупа прахта от кожените си гащи.

— Хеърлок ще го няма доста дълго. Хрътките са упорити. Може би ще мине време, преди да успее да ги пораздруса. Или, ако най-лошото стигне до още по-лошото — ухили се мрачно магьосникът, — ще им скочи и ще даде на Господаря на Сянка повод да се позамисли малко.

Калам се обърна към Малът и каза:

— Вдигай Хедж. Трябва да тръгваме.

Татърсейл остана смразена от последните думи на Бързия Бен. Лицето й се сгърчи от пепелявия вкус в устата й, докато гледаше мълчаливо приготвящия се за заминаване взвод. Предстоеше им мисия, която щеше да ги отведе в сърцето на Даруджистан. Градът бе следващият в списъка на империята, последният Свободен град, единствената останала перла на континента, заслужаваща да бъде пожелана. Взводът щеше да проникне вътре и да подготви пътя. Щяха да зависят изцяло от себе си. По някакъв странен начин Татърсейл почти им завидя за изолацията, в която щяха да се озоват. Почти, но не съвсем — нали щяха да загинат.