Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Заклевам се в живота си!
— Това не е толкова теоретично — отвърна Ричър и притисна по-силно пистолета.
Усети очната ябълка на мъжа да поддава под натиска. Като желе.
Украинецът изохка.
— Заклевам се! Нямам представа къде е Труленко!
— Но си чувал за него.
— Разбира се.
— За Грегъри ли работи в момента?
— Така чувам.
— Къде?
— Никой не знае. Това е голямата тайна.
— Сигурен ли си?
— Заклевам се в гроба на майка ми.
— А той къде се намира?
— Трябва да ми повярваш. Може би шест души знаят къде е Труленко. Аз не съм сред тях. Моля те! Аз съм обикновен портиер!
Ричър свали пистолета. Отстъпи крачка назад. Мъжът премигна, разтърка окото си и впери поглед в мрака. Ричър го изрита силно в слабините и го заряза, превит на две. Чу за гърба си как охранителят повръща.
Ричър се върна без никакви проблеми на Сентър Стрийт. Проблемите започнаха от другата страна на улицата. Веднага щом се озова източно от нея, в което нямаше логика. Но определено усещаше, че някой го наблюдава. И то не с добри намерения. Не се съмняваше в това. Косъмчетата по врата му настръхнаха. В резултат на някакъв древен инстинкт. Шесто чувство. Механизъм за оцеляване, който еволюцията бе заровила дълбоко в съзнанието му. Който да попречи на хищниците да го изядат. Усъвършенстван в продължение на милиони години. Зародил се в някоя прапра-сто-хиляди-пъти-прабаба, която се криела сред дървета и сенки. Оцеляла, за да посрещне изгрева на новия ден. Оцеляла, за да роди дете, което след сто хиляди поколения отново да се крие сред сенките, но не на саваната, а на нощните улици, осеяни с клубове, барове и ресторанти.
Наблюдаваха го мъже в костюми. Добре организирани. Хора с положение. Защо? Ричър нямаше представа. Да не би да бе засегнал и албанците? Нямаше представа как. По-скоро им бе направил услуга предвид отношенията между двете банди. Би трябвало да го посрещнат с почести.
Ричър продължи нататък. Чу стъпки далече зад гърба си.
Продължи да върви. Сиянието на Сентър Стрийт отдавна се бе стопило в мрака, в буквален и преносен смисъл. Улиците пред Ричър бяха тесни и мрачни и с всяка крачка ставаха все по-занемарени. Виждаше паркирани автомобили, тесни проходи, потънали в мрак врати. Две трети от уличните лампи бяха счупени. Нямаше и следа от минувачи.
Точно такива места обичаше Ричър.
Той спря на място.
Има различни начини да отървеш кожата. Инстинктът, наследен от онази прабаба, работеше безотказно. Днес, утре, винаги. Защото бе резултат от естествен подбор. Ричър постоя в сумрака в продължение на цяла минута, после се скри в една дълбока сянка и се ослуша.
Долови характерното стържене на подметки от естествен гьон по тротоара. Може би на дванайсет-тринайсет метра. Проследяване, организирано на бърза ръка. Някой охранител, получил заповед да напусне поста си и да тръгне в нощта. За да проследи Ричър. Но докъде? Това бе ключовият въпрос. Чак до дома му? Или до заложената набързо засада?
Ричър продължи да чака. Чу отново същото стържене. Някой пристъпваше предпазливо напред. Ричър се скри още по-дълбоко в сенките. Облегна се върху стена от дялан камък. Луксозен вход. На отдавна забравен магазин или склад. Несъмнено носил добри доходи навремето.
Отново чу същия шум. На не повече от шест метра. Преследвачът му съкращаваше дистанцията. Ричър не чу нито звук от другата посока. Пълна тишина и лек полъх, донесъл само застоял въздух и лека миризма на сажди и тухли.
Отново същите стъпки. Сега на три метра. Преследвачът продължаваше да съкращава разстоянието. Ричър не помръдна. Следящият го вече навлезе в обхвата му. След още две крачки обаче щеше да го улесни неимоверно. Ричър пресметна разстоянието и ъглите. Пъхна ръка в джоба си и извади пистолета, който бе използвал преди. Защото от опит знаеше, че работи. А това винаги е предимство.
Още една стъпка. Деляха ги може би два метра. Което не е малко разстояние. Обувките издаваха тежък звук, сякаш смазваха песъчинките по тротоара. Такъв звук издава едър тип, който се прокрадва предпазливо.
Метър и двайсет.
Време за действие.
Ричър излезе от сенките и се обърна с лице към своя преследвач. Пистолетът проблесна в мрака. Ричър се прицели в лицето на непознатия. Човекът премигна на оскъдното осветление.
— Нито звук! — нареди Ричър.
Мъжът се подчини. Ричър се ослуша през рамо. Възможно ли бе преследвачът му да има подкрепление? Очевидно не. Не се чуваше нищо. Нито отпред, нито отзад. Улицата бе потънала в тишина.
— Проблем ли имаме? — попита Ричър.