Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Какви са лошите новини?
— Искат да потвърдят догадките си с нови изследвания, включително на скенер. И ние трябва да ги платим. Предварително.
— Колко?
— Все още не знаем. Но не се съмнявам, че сумата е сериозна. Болниците вече разполагат с удивителна апаратура. Анализът на тъкани отбеляза огромен напредък. Но всички тези изследвания са доста скъпи.
— Кога искат парите?
— Част от мен иска това да стане колкото се може по-скоро. Но другата част очевидно предпочита нещата да не се развият толкова бързо.
— Трябва да направиш необходимото от медицинска гледна точка. Ние ще се погрижим за останалото.
— Не можем да вземем заем — каза Мария. — Но ти можеш да го направиш вместо нас, защото те смятат, че ти си Арън Шевик. Но пък това е капан за теб. Защото си разпитвал за Труленко.
— Арън може да вземе заем, като използва моето име. Или което и да било име. Онези типове са съвсем нови в занаята. Още нямат система за проверка. Засега… Това е възможност. Стига да действате бързо.
— Каза, че можеш да намериш Труленко. Че това е било част от работата ти.
— Въпросът е кога ще го намеря — отвърна Ричър. — Смятах, че разполагам с шест дни до края на седмицата. Явно нямам толкова време. Трябва да измисля по-бърз план.
— Извинявам се за тона.
— Няма защо — отвърна Ричър.
— Подложени сме на голям стрес.
— Мога да си представя.
Мария Шевик затвори и Ричър върна телефона на Аби.
— Това е лудост, човече! — възкликна Бартън. — Няма да спра да го повтарям, защото е самата истина. Познавам тези хора. Свирил съм в клубовете им. Виждал съм какво правят. Имаше един пианист, когото не харесваха. Смазаха пръстите му с чук. И той вече не може да свири. Не бива да си играете с тях.
Ричър погледна Хоган и попита:
— А ти свирил ли си в клубовете им?
— Аз съм барабанист — отвърна той. — Свиря навсякъде, където ми плащат.
— Виждал ли си какво правят?
— Съгласен съм с Франк. Те са много неприятни хора.
— Какво би направила морската пехота по въпроса?
— Нищо. Шефовете биха прехвърлили операцията на тюлените. Те са по-добри. Морските пехотинци не биха имали никакъв шанс.
— А какво биха направили тюлените?
— Първо биха планирали операцията до последната подробност. С карти, схеми и прочие. Ако става въпрос за укрепен бункер например, те ще потърсят аварийни изходи, товарни рампи, вентилационни шахти, водопроводни тръби, канализация, откъдето да проникнат и да взривят някоя стена към съседното помещение. Ще планират едновременно нападение от всички възможни точки, поне от три-четири места, с екипи от по трима-четирима души на всяка локация. Което вероятно би било достатъчно, но едва ли ще мине без жертви. Възможно е тюлените да попаднат под кръстосан огън. Зависи от разположението, видимостта и други фактори.
— Къде си служил? — попита Ричър. — Какъв беше в морската пехота?
— Най-обикновен пехотинец — отвърна Хоган.
— А не музикант?
— Това би било прекалено праволинейно и логично за командването.
— Винаги ли си бил барабанист?
— Като дете. После зарязах музиката. Хванах се отново за барабаните в Ирак. Във всяка по-голяма база там имаше комплект барабани. Посъветваха ме да създам модели, които съм в състояние да контролирам. Посъветваха ме да хвана палките отново, тъй като и без това съм свирил преди. И накрая, посъветваха ме да се преборя с агресията.
— Кой те посъветва?
— Един стар лекар. Отначало се изсмях, но после открих, че музиката ми доставя удоволствие. Осъзнах, че тъкмо с това искам да се занимавам. И оттогава наваксвам изпуснатото. Все пак изпуснах няколко години, но продължавам да се уча.
— Стори ми се доста добър.
— Ласкаеш ме. И се опитваш да смениш темата. Ти си сам. Не си екип тюлени.
— Ще реша този проблем. Не се съмнявам, че хората от флота биха съставили поне една дузина по-добри планове. Трябва само да открия онзи човек.
— Подходящите места едва ли са толкова много — обади се Аби.
Ричър кимна и замълча. Почти не взе участие в последвалия разговор. Тримата явно се познаваха добре. От време на време бяха работили заедно в този динамичен и непостоянен, вечно променящ се свят на клубове, музика, танци и охранители в костюми на входа. Споделяха истории, някои забавни, други не толкова. Очевидно не правеха разлика между украинците и албанците. Смятаха работата на изток и на запад от Сентър Стрийт за еднакво добра или лоша.
Хлапе с автомобил им донесе китайска храна. Ричър си раздели лютиво-кисела супа с Аби и пиле със сладко-кисел сос с Бартън. Те пиха вино, той пи кафе. Когато приключи, Ричър каза: