Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 107
Перейти на страницу:

Определено не очакват гости, помисли мъжът, докато се качваше по стълбите. Влезе през отворената врата. Чак тогава забеляза, че проклетото куче го е последвало чак до града. То цъфна на прага зад него и го зяпна с големи кафяви очи и глуповата усмивка.

В този миг мъжът ненадейно осъзна, че кучето прави същото като него — опитва се да оцелее, след като опората на цялото му съществуване бе срутена. Той я бе срутил. Примирен, мъжът посочи към пода.

— Стой тук!

Кучето прекрачи прага и седна доволно.

Мъжът огледа обстановката по-внимателно, но още не можеше да определи къде се намира. Видя пред себе си тясна кухня и бутилка уиски на малка маса до мивка. Мисълта за уискито му хареса и той закрачи внимателно напред.

— Ехо…? — викна мъжът, но не много силно. Не искаше някой от съседната стая да го изненада, но и не искаше да стресне никого.

Не последваха нито отговор, нито стъпки. Мъжът се поотпусна и се приближи до масата и до бутилката уиски. Отпуши я и дръпна няколко дълги глътки, наслаждавайки се на лекото парене в гърлото.

„Вода на живота“ — това означава „уиски“, според Долън. В момента му вярваше. Дори не го притесняваше факта, че няма и най-бегла представа кой е Долън. Мъжът върна бутилката на масата с доволна въздишка и се приближи до мивката. Натисна помпата и напълни купата под чучура. Потопи ръцете си в хладната вода — охлузените му, насинени кокалчета се поуспокоиха. Хубаво беше и да се поизмие. Мъжът свали шапката и плисна вода на лицето си. Прахът и потта се свлякоха като стара кожа. След това изми ръцете си чак до лактите. Наведе се и изля останалата вода върху главата, за да изплакне косата си. Накрая се подсуши с един парцал, който мерна на другия край на масата.

Докато свърши тези няколко прости неща, тялото му се разтрепери, а раната го заболя още повече. Мъжът разкопча жилетката. Трябва да се погрижи за раната — дори само вдигането на бутилката с алкохол усили болката. Той повдигна ризата и поля дълбоката, кървава резка с уиски. Стисна зъби. Паренето не го изненада, но със сигурност не беше толкова приятно, колкото това в гърлото.

Мъжът отпи още няколко глътки, остави бутилката на масата и посегна към тапата. Ръката му замръзна насред движението. Зад гърба му се чу щракване от затвора на пушка.

— Ръцете към небето, друже!

Мъжът вдигна бавно ръце.

* * *

Проповедник Мийчъм се приближи много предпазливо към непознатия мъж, когото откри в собствената си кухнята и който пиеше от уискито му. Малцина му идваха на гости напоследък, а и никой от гостите му не влизаше през задната врата, нито пък пиеше от уискито му без покана.

— Спокойно, спокойно… — проговори непознатият, щом Мийчъм опря дулото на оръжието си във врата му.

Проповедникът заиздърпва бавно пистолета от кобура на мъжа и по-скоро усети, отколкото видя как мускулите на непознатия трепват и се стягат. В този миг му стана ясно, че мъжът позволи да вземе оръжието му…

Мийчъм си пое дълбоко дъх и благодари на Бог, сетне отстъпи крачка назад.

— Обърни се! — заповяда той на непознатия.

Мъжът се обърна. Проповедникът срещна преценяващия леденосин поглед на непознатия, който се плъзна по сивеещата му коса и брада и по безличното му облекло. Без официалното си палто и шапката, Мийчъм изглеждаше като всеки друг жител на града. Мъжът продължаваше да го гледа.

Проповедникът се втренчи в очите на непознатия. Може и да беше на години, но тези години го бяха научили на много неща. Мийчъм беше човек, видял какво ли не през живота си, а още повече бе направил, преди да открие Бог или може би преди Бог да открие него. Наученото се виждаше в очите му — нито една забравена болка, нито една забравена трудност.

Сега бе негов ред да огледа непознатия — мъж в средата на тридесетте, суров, с поглед, твърд като вътрешността на диамант. Повечето хора, живели дълго по тези земи, изглеждаха така. Дрехите му бяха тъмни и безлични също като дрехите на Мийчъм. Единствено по начина, по който се движеше, или избираше да не се движи, Мийчъм можеше да заключи, че човекът срещу него е всичко друго, но не и обикновен.

Мъжът се остави да му вземе пистолета без бой и Мийчъм беше сигурен, че това е нарочно. Той погледна голямото кърваво петно на светлата му риза. Краищата й висяха над панталона, а от ръбовете им капеше хубавото му уиски.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)