![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Простреляха ме — каза мъжът, сякаш не знаеше какво друго да каже.
Мийчъм прости на непознатия за уискито, което бе решил да използва за лечебни цели. Зачуди се дали странникът не бе влязъл тук в търсене на нещо повече от питие. Като се има предвид вида му, като че ли се нуждаеше и от нещо друго. Но мъжът не продумваше, просто стоеше и гледаше Мийчъм, сякаш беше решил, че в крайна сметка стоенето е най-безопасно в момента.
С крайчеца на окото си Мийчъм видя едно непознато черно куче, което седеше търпеливо пред прага. Слънцето напичаше по-голямата част от тялото му, но то не правеше опити да се прибере на сянка. Нещо в неподвижността на кучето му напомни на синеокия мъж. Проповедникът се поотпусна, а любопитството му се засили.
— Само по два типа хора се стреля — отбеляза Мийчъм, — по престъпници и по жертви.
Внимателно постави пистолета на масата, далеч от непознатия.
— Ти от кои си?
Мъжът се поколеба преди да отговори, като че трябваше да се сети как да отговори.
— Не знам… — промълви той накрая.
Мийчъм усети искреността в гласа му. За миг по лицето на странника премина сянка на празнота, безпомощност… ужас. Мъжът примигна и сянката се стопи, но Мийчъм видя достатъчно. Милостиви боже, помисли той, изгубена душа!
— Имаш ли си име, братко?
Мъжът сведе глава.
— И него не знам.
По лицето на Мийчъм се изписа съчувствие. Само че твърде много бе врял и кипял, за да се подведе толкова лесно.
— Какво знаеш тогава?
Странникът помисли и вдигна глава.
— Английски — каза той с непроницаемо изражение.
Мийчъм вдигна вежди и си позволи да изкриви устни в лека усмивка, но още не сваляше пушката, за да е сигурен, че и мъжът няма да свали ръцете си.
— Откъде идваш? — попита проповедникът.
— От Запад…
— Западът е голямо място — спокойно отбеляза Мийчъм.
Мъжът не обърна внимание на думите му и проповедникът посочи с брадичка вратата, откъдето влезе.
Мъжът послушно тръгна натам, бутна я и мина през нея все още с вдигнати ръце.
Мийчъм го последва.
— Седни! — нареди му той.
Мъжът огледа голямата стая с висок таван, след това се обърна към Мийчъм. Имаше леко объркан вид.
— Това ли е твоето място?
Кепенците на прозорците бяха затворени, затова стаята бе по-хладна, но и по-тъмна от кухнята. Мийчъм се усети, че стаята може и да се стори странна на човек, несвикнал с нея.
— Шест дни в седмицата е моя — каза той и този път се усмихна широко. — На седмия принадлежи на Бог.
Непознатият започваше да разбира. Обходи с поглед редиците пейки, амвона и големия, неукрасен кръст на стената зад него. Мъжът седна на една пейка на първия ред. В мига, в който се отпусна на нея, болката го жегна и той сви устни. Мийчъм отиде до една маса в другия край на стаята, където следобедното слънце светеше през един от малкото прозорци без кепенци.
Неспокойният поглед на мъжа продължи да шари наоколо с прямото любопитство на човек, който не може да си спомни кога за последно е влизал в църква.
Най-вероятно е точно така, помисли проповедникът, и свали гарда още малко.
— Казвам се Мийчъм — представи се той и остави тихо пушката на масата до себе си. Забеляза, че мъжът долови дори този звук.
Непознатият свали ръцете си. Лицето му остана спокойно, а в очите му се четеше само леко облекчение. Не помръдна от мястото си. Мийчъм му обърна гръб и отиде до шкафа, където пазеше малко лекарства и една резервна бутилка уиски. Извади една кутия и уискито и ги остави на масата.
— Събудих се в пустинята — рече мъжът. — Все едно съм паднал от небето.
Мийчъм спря да подрежда принадлежностите от кутията.
— Хм — започна той, — спомням си една такава история… един тип на име Луцифер.
Странникът примигна, сякаш това име и историята са му познати. Но реакцията му не показа нищо друго, сякаш всяко име, различно от собственото му — а то явно не бе „Луцифер“ — му бе безразлично.
— Ела на светло — каза Мийчъм. В гласа му прозвучаха колкото покана, толкова и заповед. Той намокри ръцете си с уискито и ги избърса с една чиста кърпа.
Мъжът се изправи малко сковано. Щом видя какво е подготвил проповедникът, нещо близко до облекчение се разля в погледа му.
Мийчъм извади игла с конец и направи знак на мъжа да седне на масата, така че светлината да пада върху него. Непознатият се подчини, облегна се назад и повдигна ризата си, сякаш знаеше какво го очаква.