![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Но не спря дотук. Той замахна с ножа и го заби до дръжката в бедрото на по-близкия син. Синът се свлече от коня с рев. Мъжът го удари с приклада по главата и строши врата му. Зърна някакво движение с крайчеца на окото си и светкавично обърна карабината. Бащата с мъка се опитваше да стане с изваден пистолет. Мъжът насочи карабината и почти без да се прицелва, стреля. Куршумът уцели бащата в гърдите и той се строполи на земята. Вторият син също се прицелваше с револвер. Мъжът се хвърли върху младежа и го събори от седлото. Двамата се затъркаляха в прахта. Мъжът удари китката на сина в един камък и оръжието отхвръкна надалеч. Ръцете на младежа се стрелнаха към гърлото му. В отговор той заби юмрук в носа на другия и усети как костите поддават и се чупят. Удари го пак, и пак… докато най-сетне пелената от сляпа ярост се разсея и мъжът видя, че вече не удря човек, който се опитва да го убие… а удря мъртвец.
Мъжът се отдръпна от трупа зашеметен и запъхтян. Насили се бавно да застане на колене, а после да се изправи на крака.
Стърчеше на пътя — отново сам, единственото живо човешко същество наоколо. Тишината край него бе оглушителна — чуваше единствено ударите на собственото си сърце, което все още продължаваше да бие. Погледът му мина от тяло на тяло, а след това се спря на охлузените му, болящи ръце. Втренчи се тях — отново бяха покрити с кръв, но този път не негова. Мъжът избърса ръцете си в ризата, стъписан от факта, че той е причинил това клане.
Единствено безмилостен убиец може да стори подобно нещо. Но той не беше… не можеше да е… не се чувстваше като убиец… беше само един… какъв беше…
Исусе! Какъв беше!?
Не можеше да си спомни. Не помнеше нищичко за себе си. И името си не помнеше дори!
Мъжът притисна главата си с ръце, сякаш се опитваше да задържи остатъка от ума си.
Черното куче се приближи до него и седна, разпознало новия си господар. Мъжът изкриви лице с отвращение и се обърна. На седлото на най-близкия кон висеше манерка. Тоя я взе и я отпуши. Все още беше жив, но ако иска така да си остане, му трябва вода. И то сега!
В крайна сметка нямаше други за убиване — беше оставил инстинктите си да правят каквото намерят за добре.
Ръцете му трепереха, докато поднасяше манерката към устата си. Пи бавно, докато утоли жаждата си. Кучето ближеше капките, падащи на земята от брадичката му. Мъжът претършува дисагите и откри сушено говеждо и сухари — само това го интересуваше. Задъвка месото и сухарите и тръгна към другите два коня да вземе манерките и храната.
Когато главата му се проясни малко, а в тялото му се вляха нови сили, той отново се обърна с лице към тримата мъртъвци. Клекна, прерови джобовете им и взе каквито пари имаха. Не им бяха нужни вече, където и да бяха сега. После мъжът се изправи и се замисли. Трябваха му ботуши, шапка… и дрехи, по които няма кръв.
Единственият мъртвец, чиято риза не изглеждаше по-зле от неговата, бе този със счупения врат. Размерите им бяха почти еднакви. Мъжът свали палтото, елека и ризата от мъртвия. Облече се внимателно — раната на ребрата му се бе отворила по време на боя и леко кървеше.
Докато закопчаваше светлата ленена риза, видя как в плата вече се просмуква кръв. Мъжът запаса ризата, а отгоре облече елека, като се надяваше, че той ще скрие новото петно. Беше готов да захвърли палтото, защото вече ставаше твърде горещо, но си спомни, че е в пустинята. Ако оцелее през деня, довечера щеше да настъпи проклет студ и щеше да има нужда от нещо топло.
Единият от синовете имаше кожени крачоли с колан, които изглеждаха почти нови. Мъжът ги взе и ги закопча над скъсаните си панталони. Премери подметката на ботушите му с крака си — ставаха. Набута отеклите си крака в чорапите и ботушите. Видът му вече бе доста благоприличен.
Шапка, сети се мъжът. Ако умре от слънчев удар, така ще му се пада, щом забрави за шапката. Хареса си една и я премери. Пасваше му идеално. Свали периферията ниско над очите и ги скри от светлината и от любопитни погледи. Зачуди се какви хорски погледи са му хрумнали… и ненадейно се сети за дагеротипа. Извади го от джоба, свали си шапката и внимателно го намести на дъното. Сложи шапката на главата си и се почувства много доволен.
Трябваше му още нещо — пистолет.
Тръгна от тяло на тяло, за да разгледа пистолетите на мъртвите. Всички имаха добри оръжия. Добре… Той врътна барабана на всеки от пистолетите, не хареса първите два, защото движението не беше достатъчно плавно. Третият беше по-добър, Смит и Уестън, Шофийлд, 45-ти калибър. Барабанът се движеше така, сякаш собственикът на оръжието го е било грижа за живота му. Е, дано извади по-добър късмет в следващия живот, помисли мъжът. Дръжката прилягаше удобно в дланта му, а и балансът бе добър.